Знаем си, че има някои дребни моменти, които са безценни и вероятно ще помним цял живот с умиление. Като онзи път, когато гаджето ти клъцне бретон по домашному (и ти наистина се харесваш, докато не видиш снимки години по-късно :D). Или моментът, в който чакаш първия си изгрев... на терасата, докато не разбереш, че тя не гледа... точно към изгрева. Да не забравяме и най-най-първия домашен сладолед, който попадна право в боклука, придружен от "убедително" лъжесвидетелстване, че в хладилника никога не е имало литър прясно мляко и всичко е лятна халюцинация.
В този ред на умилителни мисли, да преспиш на палатка се оказа много весело преживяване. И всъщност се спи много сладко, дори и без матраци. В случая обаче не знам кой да похваля - палатката, тревата на поляната или завоите, които минавахме цял ден.
Да оставим на страна липсата на матраци, възглавници (които всъщност можеше и да се сетим да вземем) и сгъваеми столчета за пиене на коктейли до язовир Доспат... голямото ми чудене си остава как се справят хората по няколко дни без баня?
4 коментара:
Съейки по ходенете на панаири, Плами, което е сходно изживяване, но спиш в кола, липсата на баня не мисля, че е най-крайното нещо на света - в рамките на 2-3 дни. Иначе в тези жеги един бидон вода, една кофа и воала :D
Матраци, а? Матраци... :)
Тихо, тихо, инкогнито сме, Доди ;)
Плами, имам нещо интересно за теб. Номинирах те за Libster Blog Award, повече за това, какво представлява тази "игра/награда" има тук
Публикацията, в която можеш да научиш за твоята номинация е тук.
Играта, която е свързана с номинациите и самата награда е интересна. Помага да станат по-посечавани блогове като този.
Поздрави и прохладно лято!
Всичко е страхотно, но кажи ми как се справяш с насекомите... Боже, толкова са много и ... страшни! :D
Публикуване на коментар