"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 2 декември 2012 г.

Пица, шоколад и гръмотевици

Започват коледните публикации. Да са ви честити.

1 декември 2012

(20 дена преди Вие-Знаете-Какво)

Навън е вълнуващо пролетно. Не само топло, но и слънчево-облачно... сякаш всеки момент ще загърми. И понеже сме хванали декември за ушите, кой да се сети да вземе чадър?!

Получавам първия си коледен подарък в 2 части... даже 3, като броим и торбичката - тотално в тон с моя "стайлинг в последния момент". 24 дена по-рано от... Тя-Си-Знае-Коя. Сядам за първи път във варненското кафене на Коста (Costa Coffee). Поръчката, поне за мен, си звучи комично: "Една Коледна гора... моля".

Еколозите да отдъхнат - никой не отиде да сече елхи! Обаче предупреждавам диетолозите с по-лабилна нервна система да не четат следващите редове!

Минути по-късно се появи голяма чаша с топъл шоколад, горски плодове и сметана. Вкусно. Но ще разочаровам Коста като му кажа, че не е бил рекорда по зверски вкусен топъл шоколад на една друга варненска сладкарница... която всъщност не знам дали още съществува. Спирам, че ще забравя за коледния дух.

Пием си с Тя-Си-Знае-Коя, философстваме за живота, чудим се дали сме чели жена-писател, която да ни е разтърсила като Хемингуей или Ремарк, и решаваме, че един ден големият ни пробив трябва да е под мъжки псевдоним.

Междувременно навън се изсипва топъл дъжд... пролетен дъжд. 1 декември е и има дъга. Небето може да се опише с 14 думи - защо, по дяволите, още не съм спестила за фотоапаратА, с който да го снимам?! Безумна светлина, на която страхотната къща е в пъти по-страхотна... като си затворим очите за кича с пльоснатия на 1-я етаж Макдоналдс.

Замаяна от цялата коледна гора от шоколад, тръгвам да се прибирам пеша. Небето вече е тъмно синьо... аха да завали. Но не вали. И е топло. И кой знае защо във въздуха мирише на сняг и Коледа. Телефонът ми звъни да пита къде съм в този голям дъжд. Къде е този голям дъжд?

1 декември е. Следвам собствения си план и се отбивам в Пикадили да купя шоколади за коледния календар. Пак разговори по телефона. Освен дъжд, към нас вече имало и гръмотевици. Опа. Грабнах шоколадите, грабнах такси и към вкъщи.

Няма дъжд, няма гръмотевици. И е топло. 1 декември е. Вечерята е от мен. Поръчвам празнична пица. Бива ме да правя вечеря. Знам.

2 декември е. Извадихме коледния календар. И направихме дебюта на новия музикален Дядо Коледа.


3 коментара:

Violka-Antevasin каза...

Fun-fun-fun! хихи

Ще трябва и аз да си купя коледна покривка, само с ангелчета и фигурки няма да е достатъчно :) Много ми харесва идеята ти със сладкия календар ммм...

Plamena Markova-Koleva каза...

Вио, гледам наоколо и се чудя какво още ми липсва, за да ми стане съвсем коледно... тази година взех покривката, другата вече ще ми трябва камина :)

Violka-Antevasin каза...

Оооох камина (замечтано)... идеално!!