За датите с любов

 Мина и този 14-и февруари. Общо взето мина предказуемо - цял ден хората се застраховаха, като казваха (без някой да ги пита) "О, аз празнувам само Трифон Зарезан!", по улиците засрамено бързаха момчета с плюшени играчки, мъжете носеха цветя... Забавно като всяка година. Хем ни се иска, хем ни е срам. Защото е много страшно да пренебрегнем виното и зарязания Трифон. За да си кажем, че ще бъде ден за любов. Не дай си боже, някой да не помисли, че през останалото време не се обичаме.

А всъщност е готино като идея - ден, в който да бъдем нетипични, леко екцентрични и доста по-дръзки.

Разбира се, че няма нужда да е точно на 14-и февруари. Ако вчера сте се отплеснали да гледате някой турски сериал или сте заспали пред Шоуто на Слави, имате още 10 месеца да се отчетете.

Та, ако някой още не е разбрал, аз не празнувам Трифон Зарезан. Защото предпочитам бира. А и това е един от редките моменти през годината, когато може да ми мине номерът да гледаме тайландски романтичен филм с елементи на азиатска кулинария.