"Преживяването О...

...бувки... високи обувки... наистина високи обувки"

Една публикация, посветена на "кифленското" в мен

От месец и половина имам най-безумно високите обувки, които съм обувала извън магазин за обувки. Те са черни, те са прекрасни, те са маркови (до толкова, че чух реклама по радиото), те разбира се бяха на разпродажба, но най-важното...

те са на токчета... а токчетата се извисяват на 9... почти 10 см.

От месец и половина тези обувки са виждали свят точно 4 пъти.

При първото обуване предвидливо излязох 15 минути по-рано от обичайното, за да си дам преднина. Преживяването беше прекалено разсейващо - от една страна виждаш света от нов ъгъл, от 9, почти 10 см. по-високо. От друга, се опитваш да медитираш с мантрата "аз съм стабилна, аз съм стабилна, аз съм стабилна". И за първи път си даваш сметка, че по улиците наистина има дупки.

При второто обуване се случи нещо неочаквано. В 8:30 сутринта, докато аз естествено си вървях в полузаспало състояние, моите нови обувки привличаха мъжко внимание. Винаги съм подозирала, че и те разбират от мода.

При третото обуване... хм, всъщност не стана нищо интересно.

Днес обаче им беше най-официалното освещаване, след като вървях 2 часа... плюс още 10-15 минути на обяд.

И сега се чудя нещо - защо твърдят, че истинските жени били на високи токчета, след като с тях се чувствам като спъната кобила, която сякаш прави една крачка напред и две назад?

Обаче, въпреки че в момента не си усещам краката, продължавам да обожавам обувките си.



Интересен факт: в последните 7 години живях със спомена, че на абитуриентския си бал съм била с най-безумно високите обувки. Ей сега ги премерих - нищо и никакви си 8 см. Ужасно красиви обувки, с които обаче е невъзможно да се върви.

Време за интелектуална минутка:

Минавам на Пабло-Неруда-вълна. Днес започнах с автобиографията му "Изповядвам, че живях". Сега издирвам и "Сто сонета за любовта".