Преживяването "понеделник сутрин"... безценно

Ставаш половин час по-късно от необходимото. Докато се опитваш да си нацелиш крака в чорапа, главата ти още се опитва да се адаптира към Земята, след като цяла нощ е летяла из Космоса в някакъв абсурден сън. Така става като глътнеш аналгин преди сън. (Долу грипа!)

Кракът е в чорапа. Денят може вече да започне. (С една закуска по-малко.)

Всичко си тече типично понеделнишко. Спи ти се.

Докато не ти звънва телефонът. Обажда се някой си Мохамед от Лондон. Получава се забавен разговор, в който ти се струва, че се надпреварвате кой е по-по-най-смешен с английския. След около 5 минути успяваш да схванеш от къде и защо се обажда. Мил човек, който се чувствал... добре... като за понеделник. Та Мохамед от Лондон е толкова любезен и отзивчив, че изпълнява молбата ми от петък и е готов да ми изпрати на имейл безплатно статия от (тузарско) английско списание, иначе с платен достъп.

Всичко е ок. Аз съм велика. Светът е в краката ми. Вече не ми се спи. И все така в тоя дух. Кой каза, че е понеделник?!

До момента, в който Мохамед от Лондон ми поиска да му продиктувам имейл. И се усетих, че в понеделнишката ми глава няма абсолютно никакво място за "кльомба" и "тире" на английски. Кой каза, че съм велика? Светът е в краката на гугъл преводача.