Чайки, гълъби и нов ритъм

Втората вечер, когато трябваше да остана сама в новото жилище... и все още си припомнях (съвсем случайно) някои психарски филмови моменти...

някъде след 23 ч. влязох в банята и изведнъж започна да се чува тихо детско гласче, което постепенно стана все по-силно и силно... и изведнъж се присъедини още едно към него... аха да стане психарско... се усетих, че детските гласчета, които се чуваха от горе, явно са някакви птици.

Та имаме птици наоколо. Гълъби, чайки и врабчета, които редовно кацат на прозореца към кухнята. Приятно е да усетиш някой наоколо, след като засега не съм засякла почти никакви съседи (не мога да видя никой дори и на прозорците от съседните блокове :).

Оказа се, че новото жилище идва и с нов ритъм. Вече не се сещам за телевизора. Започнах да слушам повече музика и да чета. След като ми направиха забележка, че сме прекарали ТВ заради мен, се чувствам гузно и понякога си пускам VH1. Но най-доволна съм от днес. Кога друг път ми се е случвало да стана в 6 и половина, да се изкъпя, да пусна пералнята, да изчистя, да простра, закуся и обновя блога преди 10?

И кога друг път съм казвала, че чистенето подобрява настроението? За да бъде всичко напълно идеално, мисля, че на третото пране най-после улучих точната програма на пералнята :) А от вчера холът си има нови точки, които ми позволяват широко поле на действие, когато избирам цвета на кошчето за боклук

"... а аз пък те наричам рошава ленивка"

Тази сутрин писах в скайп "мързелива неделя"... всъщност вероятно още си стои. Трябваше да бъде такава, след като станах чак в 9 и...

Докато си хапвах традиционната сутрешна ябълка, забелязах, че навън има неприятно силен вятър. Неприятно заради факта, че вчера разгадах и пуснах пералнята. (Какво е прах за предпране?) А тази сутрин на терасата се размятаха разни ръкави и чорапи. Стори ми се въпрос на време да се наложи да ги издирвам по покрива на отсрещната сграда. След като събрах прането и си получих дневната доза варненски леден вятър, се отрезвих и прекъснах мързеливата неделя.

И стигаме до основната част:

"... а аз пък те наричам рошава ленивка" е начинът Пабло Неруда да каже "обичам те". А това пък беше моят начин да кажа, че най-после започнах да чета подаръка за рождения ми ден - "Сто сонета за любовта". След всяка по-дълга пауза, в която не чета нищо, настъпва този момент. Обожавам го. Свежа съм, сетивата ми са изострени, затова се вдъхновявам и въодушевявам на квадрат.

Както е тръгнало, Пабло Неруда е на път да седне до Габриел Гарсия Маркес точно на първия ред, измежду фаворитите ми.

Сто сонети за любовта, в които има море и силни попадения, които са минали и заминали покрай клишираната романтика.

"Ти, моя грозничка, ти, кестен мой разрошен,
красавице, ти като вятъра си хубава!
Устата ти огромна е - би стигнала за две,
и свежи са целувките ти като диня."

Вдъхнових се. Тази вечер ще си стоя рошава.

Набирам доброволци да стоят с мен вкъщи и да ме вардят да не се разсейвам, а да пиша дипломна работа. 

И сериозно - наистина ли има такава измишльотина като прах за предпране? И каква е разликата с праха за... пране? И има ли прах за следпране?

В началото бяха софийските общежития

Хората много мило и загрижено ме питаха през седмицата как се чувствам в новото жилище, дали съм свикнала, дали всичко е ОК и т.н.

Свикнах и всичко е ОК.

Не ми трябваше много време, след като минах през "школовката" на софийските общежития.

Не, нямам никакви проблеми със свикването... след падащата мазилка, слуховете за мишки/ плъхове, шарещите хлебарки навсякъде (и храната, увита в найлонова торбичка... в торбичка... в торбичка).

След 6 сменени квартири, които постепенно ставаха все по-добри, 7-та е напълно ОК.

Ще се местим

Вече имаме квартира. Толкова е официално, че имаме ключове и нови ключодържатели (подарък от кака още преди... 3... 4 години? които мирно дочакаха приложението си).

Ще се местим. Толкова е официално, че тази вечер отидохме до Lidl с дълъг списък. За първи път напълнихме количка не с вафли и солети, а с неща като оцет, препарат за миене на мивки и прах за пране. Легендарната сметка (която остава в архивите) е дълга точно 46 см :)

Аз съм против житейскаТА ситуация...

... да ти се разпаднат обувките, докато си навън.

2 пъти по-против съм да ми се случва 2 пъти за една зима. А дори не беше тежка зима.

Първият път "късметът" ме сполетя, докато си стоях на работа. В един момент на пода се появиха странни черни парчета. В следващия усетих странно течение. В по-следващия видях, че едната ми подметка се разпада на парчета. Това беше краят им. Мир на изкуствената им кожа.

Вторият беше тази вечер. За щастие само на едно кръстовище разстояние на вкъщи. Разбира се, пак имаше (вече не чак толкова странно) течение, опит за спъване и... това беше краят им.

(И да исках по-арт кадър нямаше да мога да направя.)

Общото между двата случая - стари обувки в черно.

Извод от ситуацията - време е за нови не-черни обувки, за по-сигурно в синьо или жълто.

Добрата новина на деня - рожденият ми ден още витае наоколо. Днес получих още 2 подаръка - нещо в синьо и нещо книжно. Досега рождените дни се проточваха цял февруари. От тази година явно започва нова традиция - цял февруари и март.

И вече си имам Пабло Неруда, заедно със 100-те нови начина да кажеш "обичам те"! Да не кажете, че не съм романтична.

История за един син мезонет от кв. Бриз

Небрежното гледане на обяви за жилища под наем през декември беше толкова обнадеждаващо. Все едни лъскави, нови апартаменти, с гледка към морето и печка последен модел, само за 250 - максимум 300 лв. Тогава обаче всичко беше несериозно.

Към средата на януари ситуацията мина една крачка по-близо до сериозното търсене. Тогава една агенция ни светна, че евтините луксозни апартаменти в кв. Бриз си имат уловка - дават се само за месец, максимум два. Така спряхме да им обръщаме внимание. Игнорирахме включително и този мезонет в синьо, който се появи в обявите още през декември.

Очевидно, снимката не е моя. Надявам се, че виждате ясно и коя е агенцията. Prorent. Аз лично планирам да я избягвам.

От средата на февруари по сайтовете се въртят едни и същи обяви. За сумата, която ни се струваше достатъчно добра през декември, вече не се намира почти нищо прилично. След като може би за 40-и път видях синия мезонет от кв. Бриз, се зачетох в описанието от агенция Prorent. Оказа се, че се отдава дългосрочно. Напълно обзаведен. За 300 лв. Обадих се миналата неделя. Брокерът веднага реагира "О, тъкмо го взеха, още нямах време да го махна от сайта". Ок. Но той продължи "Мога да Ви предложа други апартаменти. Кога Ви е удобно да отидем на огледи?" Познато. Отказах. Вече си имаме една агенция, която търси (и май вдигна ръце от нас).

В понеделник си купих седмичното "Варненски имоти". На 10-а страница се предлагаше синият мезонет от кв. Бриз.

Ок. След като тъкмо го взеха неделя следобяд, е логично информацията във "Варненски имоти" да не е обновена. Но мислите ли, че е логично имотът все още да се предлага на сайта на същите Prorent, седмица по-късно?

Те да се променят или Ние да се променим?

Преди малко пред блока мина вече прословутата варненска тълпа от протестиращи. Наистина впечатляваща гледка - толкова много хора със знамена на едно място.

Дали защото наближава пролет, но изгубих нишката на протестите. Още ли се сърдим на "токаджиите", още ли искаме да сваляме кмета, в крайна сметка "за" или "против" Бойко сме и Станишев ли се оказа в основата на световната конспирация?

3-и март е и не съм на протест. Сутринта гледах американски филм, а след малко ще ям ориз с леща по "индийски модел". Обаче аз празнувам 3-и март.

Чудя се дали на протеста има граждани, които не си плащат данъците, не спират на пешеходни пътеки, шофират, докато едната им ръка държи телефона, пресичат на червено, работят ежедневно с хора на принципа "днес съм в такова настроение, ще ме търпиш"...

Обаче тези хора веят знамена и са излезли против "тях". Защото "те" нарушават правилата, а другото не се брои.

Честит 3 март. Заслужаваме да го отпразнуваме, както ни харесва.