Рекорд във Варна

Градусите скочиха до 30, затова тръгнахме на север. Едно лудо куче не спря да си играе с топка, а аз щях да заспя на плажа. Цветен ден на най-красивия залив на света. И първата слънчева баня е факт.

Вчера ме затормози един екзистенциално-битов въпрос:

Чехлите могат ли да се перат в пералнята?

Оказа се, че могат.

След него се появи друг:

А чехлите могат ли да се закачат с щипки, за да изсъхнат?

Оказа се, че поне аз не мога.

Все пак изсъхнаха бързо на слънце.

Обожавам просторната тераса. И гледката към летящите съседи.

Продавачката на цветя

Забелязахте ли, че вече мирише на трева, птичките пеят, а всяка вечер към 17-18 ч. ти се приисква да се прибереш вкъщи още по-късно... и още малко по-късно?

А забелязахте ли, че по улиците излязоха възрастни жени, които продават цветята от градините си?

Обаче забелязахте ли още по-важното - възрастната жена с червените лалета пред първото варненско Пикадили?

Днес я видях. За първи път. Тъкмо бях тръгнала нагоре по стълбите към Пикадили, обърнах се назад за момент и видях как едва подава напред към минаващите един букет с 3 вида цветя. Аз съм скарана с цветята и, честно казано, изобщо и не забелязах какви са. Обаче жената имаше толкова хубаво излъчване... всъщност думата е по-скоро красиво. И се върнах. И си взех цветята. Които са разкошни, между другото.

Когато си вземете лалета от жената пред Пикадили-то, забележете още нещо - какво ще ви каже. Мен ме изпрати с пожеланието да бъда обичана. И ей така си ми направи петъчната вечер пролетна :)

СпиращоТо Човече

Преди 2 седмици готвих.

Това обаче не е кулминацията на историята.

Докато готвих, прозорците се замъглиха. И естествено трябваше да си нарисувам нещо. Така се появи ЧовечеТо. Сладур и половина.

И това обаче не е кулминацията на историята.

Всеки път щом готвя и замъглявам прозорците, ЧовечеТо се появява. Винаги ухилено, без да му пука какво има в тенджерата.

И понеже е сладур и половина... и понеже е ухилен... и понеже (а може би най-вече) си има щръкнала коса и големи уши... нямам намерение скоро да мия прозорци. И без това си вали стабилно всеки ден ;)

Първата поща!

Днес беше странен ден. В различни посоки. С различен привкус.

Днес почти свърши. 

По неочакван начин.

Докато преобръщах за може би 3-ти път чантата си в търсене на ключове... и вадех за 2-ри път грешните... я видях...

... първата картичка, която пристига на новия адрес... подпряна върху общата пощенска кутия. Едно от най-сладките усещания на света. Трябва да си сложа собствена пощенска кутия... за много писма.

Подправки

В момента имам 15 вида подправки в кухнята.

Сещам се за поне още 7, които трябва да взема.

22 уникални вкуса, които могат да се комбинират по... колко начина? И да внесат разнообразие. И то само в кухнята.

Колко е глупаво дните да минават еднакво.

Честито, утре е понеделник :)

тестЪт "бирена бутилка"

случвало ли ви се е да си кажете

"ако успея да направя ей това безсмилено нещо, значи мога всичко"?

правила съм го точно два пъти

1-ят път... преди около 10 години

неделя, към обяд. реших, че, ако успея да сгъна капачката от бирената бутилка (Шуменско, разбира се) точно в средата, ще си науча урока по физика блестящо. сгънах капачката. физиката си остана на опашката.

2-я път... преди 3 дена

събота, вечерта. купих си бутилка, без да ми хрумне, че нямам отварачка. реших, че, ако успея да отворя бутилката с вилица, мога всичко.

запознайте се с човека, който явно може всичко... освен да измъкне капачката, която хвръкна някъде зад пералнята :)

трябваше да бъде тестЪт "бирена бутилка", обаче преди малко видях, че нещото в събота не било бира, а сок с алкохол. пак важи.