Раздяла

Няма лесен начин да се случи. Особено след близо 8 години.

Колкото и солети и Bob Marley да си вземеш... все същото.

Тъжно е.

Но продължавам да вярвам, че, когато обичаш някого наистина много, си длъжен да бъдеш откровен. И да се надяваш, че един ден Той отново ще може да те допусне в живота си. Защото е най-близкият ти човек. И си му благодарен не само за всички милион прекрасни моменти и още по-милион шантави снимки,

но и за възможността да се разделите с още по-по-милион разговори и времето, в което да си наваксате нещата от онази тъпа графа "ще направим някой ден"... като "ще отидем на сладкарница".

Тъжно е.

Но няма да е винаги така.

Сигурно някой ден пак ще мога да си гледам спокойно всички снимки. Дори и тази, една от последните.

Рошаво ми е

На (да речем) половин метър от дясната ми ръка, зад една стъклена вратичка, съм си сложила Блага Димитрова и "Пътуване към себе си". Взех си я от голямата библиотека в "старото" вкъщи преди 2 седмици. Мислех, че вече ще съм я прочела. Не съм я почнала.

Обаче всеки ден ми се набива в очите. Пътуване към себе си. И, колкото и банално да звучи, дори и вече да е клиширано, виждам, че и аз съм поела на някаква такава екскурзия. Към мен си.

И, ако трябва да определя разходката до момента само с ЕДНА ДУМА...

... то тя определено ще бъде...

РОШАВА.

Въпреки че в някакъв речник към дефинициите попада и "Рошави мустаци"??? днес не говоря за това.

"Рошав", т.е. и "който е разбъркан".

Искам да се подредя.

Внимание! Нагла баба в Каварна!

Бабата в Каварна е от този нахален тип хора, които ще седнат на съседната маса. След като ти вече си се разположил.

Ще запалят цигара. След като сервитьорката ти е донесла гореща порция спагети със спанак.

Ще продължат да си пушат. И след като техният миризлив дим започне да измества ароматното пушече на спанака.

И хич няма да им пука, че ги гледаш с най-лошия си поглед. Нито, че... хм, пушенето не беше ли забранено?