Четвъртък. Следобяд. Седя си на бюрото и гледам зомбирано в монитора. По някое време периферното ми зрение улавя нетипично движение. Оказва се, че до бюрото ми се е добрал малък бял червей от породата "аха-да-те-изям-заедно-с-черешата". Симпатяга от където и да го погледнеш.
Понеже аз животни не убивам, освен ако не са кацнали по мен комари... го пуснах "на свобода" на перваза на прозореца. С идеята, че ще схване намека и ще си намери друга пътека, до някое друго бюро.
Петък. Отново следобяд. Седя си на бюрото и гледам зомбирано в монитора. По някое време периферното ми зрение улавя познато движение.
Близо 24 часа по-късно червеят се завърна. Същият симпатяга, какъвто го помня от предния ден. Този път му организирах по-интересна екскурзия и го изпратих до една по-далечна просторна саксия на голяма палма. Мисля, че до понеделник ще е успял да допълзи обратно до бюрото ми.
Уточнение: В сезона на плодовете на работното място съществува теоретична вероятност към мен да пълзят различни червеи. Все пак, предпочитам да си мисля, че говорим за един същ... червей-атлет, който ми е хвърлил око.
11 коментара:
Е нееее!!!! :D Мисля, че си имаш лудо-влюбен о-б-о-ж-а-т-е-л, Плами! Това е то. Дори би умрял за теб. :D:D:D Настъхнах..
Хахахаха, Вио, върнах ли ти вярата в силната, безусловна любов :D
:D:D:D:D!!!
Какво стана в понеделник???
Брех тая любов, ама не му даде една черешка да се наяде милото ами го остави... Каква любов ми говорите тогава? Любов на гладно не става. ;)
Върна се... дори излезе от клавиатурата :D
Това е истинска обич, чиста и непреклонна, дори бих казала неподвластна на времето :)))
И аз въртях доскоро подобна любов с един чаровен паяк :)
Уизи! Уби ме! :D
Имах абсолютно същата случка със същия вид червей (явно се срещат това лято), само че тоя втория червей дето дойде със сигурност беше друг понеже първия го пуснах през терасата.
Да... и моят се оказа друг.
Ако целунеш червей,дали ще се превърне в пеперуда?
Хаха... май не, Петя :)
Публикуване на коментар