Преди около три месеца за пореден път се чудех какво да облека за работа. Пуфках-пафках-охках-ахках и т.н. Очаквано получих въпроса "Какво става?"
"Ами... ужас... каквото и да облека, не приличам на човек."
И неочаквано получих следния весел отговор:
"Нормално, ти не си човек... а бъдеща мама".
Продължението
Преди два месеца, все по-голяма, отидох на поредната лекция в съботното безплатно училище за бъдещи родители. На вратата се засякоха две момичета. Няма "здрасти", няма "как си". Първият въпрос помежду им беше "Колко килограма качи?"
Всъщност разговорът им се разви много забавно. Отговорът беше "Десет". При което отсрещната реакция беше "Ау, блазе ти!"
"Защо? Ти колко качи?"
"Шест..."
Хаха, неловко мълчание. Събота сутрин, на вратата на училище за бъдещи родители.
Затова да питам:
Ако бременният човек наистина все още е човек...
... защо го поздравяват с "Колко килограма качи?"
... защо непознати, седнали до него на пейка в Морската градина, му предлагат от своя сладолед (Рафи при това :))?
... защо щом влезе в автобуса, без да са го питали, веднага го карат да седне? (А всъщност да знаете, че на него може да му е много по-удобно прав, отколкото на някоя вътрешна седалка, до която не може да си провре тумбака)
... защо в нормалните магазини за дрехи го гледат като пришълец?
... защо непознати на улицата се втренчват в корема му?
... и защо, защо, защо плашат малките деца с него "Аууу, стой далеч от каката, че ако знаеш какво има в нея!"
И, ако бременният човек наистина все още е човек, защо ми правят забележка, че трябва да се казва само "бременна жена". А жената не е ли човек?
