"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 29 юни 2014 г.

5 причини бебето да се оплаче или защо не е хубаво да се чете много

Ужас

Интернет е пълен със съвети

И от тях никак не ти става по-леко

Най-вече, защото виждаш, че светът е пълен с перфектни майки

Ужас

И сега въпросът е дали г-ца бебе Мая няма да се оплаче един ден, че

1. мама я е оставяла да плаче повече от минута в опити да я гушка, дундурка, разнася... дори да й пее (ужас). Според (култовото) четиво "Психология на коликите" добрата мама не оставя бебето да е тъжно и на секундата започва да го кърми... за кой ли път

2. мама не я приспива с Моцарт. Оказа се, че добрата мама допуска до безценните уши на отрочето си само и единствено класическа музика. А нашето диване понякога заспива на Рамщайн... ужас

3. мама не плаче винаги с бебето в знак на солидарност... че плаче мама - плаче. Но пък не е винаги. Всъщност лошата истина е, че точно преди да заплаче мъничето прави (ужасно) смешна физиономия

4. мама си позволява да държи включен телевизора в присъствието на бебчо. Добрата мама не допуска лошата журналистика, глупавите сериали и тъпите филми да омърсят невинното й отроче

5. мама не е почнала да й чете книжки. Добрата мама още от втората седмица започвала да разказва приказки. Ние имахме само един злополучен опит с "Червената шапчица". Всичко беше ок, докато не стигнахме до: "И ловецът тряснал вълка по главата..." Бурен плач. Дали Маичка демонстрира отрано влечение към лошите момчета, или предпочита "Война и мир"?


Но пък колко бебчета могат да се похвалят, че майките им пишат в блога си за тях с една ръка, докато с другата ги дундуркат, а те спят на лявата им ръка?

Няма коментари: