След второто сутрешно хапване на г-ца бебе Мая реших най-после да си подам носа навън. Да видя свят, пък ако може той много да не ме вижда.
Първите леко сънливи впечатления бяха много обещаващи - кантарът документира свалянето на поне 10 кг в болницата (ама злорадо напомни, че има още доооста), долницата на анцуга ми не се опъна да побере корема, маратонките ми бяха широки и удобни... да не говорим колко лесно се наведох и завързах връзките. Излязох с бодра крачка. Виждах ясно всяко стъпало, докато слизах. Общо взето, всички знаци подсказваха, че днес ще се тича.
Изкуших се да продължа към Морската градина, но пусто чудене... дали г-ца бебе Мая няма да поиска по-рано третата си закуска? Затова укротих спортните си амбиции и се спрях до игрището, което е на две крачки от блока. Две момичета в завидна форма вече го бяха превзели. Пука ми. Аз мога да си обуя анцуга, без да се подава огромен корем навън, маратонките ми са удобни, виждам всичко... изобщо съм повече от ок.
9:01
Започнах.
9:04
Спрях.
Явно още е рано.
Продължих с разходка. Пък навън вече било лято.
Следващата цел - коремните преси.
А утре г-ца бебе Мая става на 2 седмици :)
3 коментара:
:) Знаеш ли за Зумба?!
Това е нещо между танци и фитнес упражнения.
http://zumbavarna.com
Чувам, че много помагало на майките да влязат отново във форма, а и било и забавно. Може да хвърлиш едно око като инфо. :) муц муц (т.е целувки)
Оу, бях играла веднъж зумба вкъщи... голям сеир :) Забавно е, но все още друсането под каквато и да е форма е болезнено.
Муц муц, Вио :)))))
Публикуване на коментар