"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

вторник, 24 юни 2014 г.

Малките... хм, не, дребните... абе направо миниатюрните радости от живота

В последните 4 седмици всичко потръгна в много различен ритъм. Оказа се, че дните се сменят толкова бързо, докато мислиш през час-два от къде последно яде г-ца бебе Мая, за да не повтаряме източника на манджа два пъти поред :), на коя страна последно спа бебето, за да я сменим, че да не му се изкриви главата (хахаха, оказа се, че не е мит, но за щастие Маичка още в болницата си се върти сама накъдето пожелае... бойна мацка ;)).Сега пък май се появиха и колики, които на моменти тормозят дори и всесилните в успокояването баби.

Обаче има едни малки... хм, не, дребни... направо миниатюрни радости като...

...да измислиш песен с култовото "Друс друс друс... Маичка си има раздрънкан автобус", докато обикаляш стаята, друсайки бебе, което не просто плаче или реве, то направо си пищи. И някъде там... на 5-тата минута се ококорва, спира да пищи, реве и плаче... гледа те сериозно, леко подпряло брадичка с дясната си ръка, изучава ситуацията, докато обмисля следващия ход и... и... и... ти се усмихва широко. Всичко трае около 30 секунди, след което започва отново да плаче, реве и пищи, докато раздрънкания автобус на Маичка продължава да се друса...

...тогава, когато Маичка си лежи на дивана. Все още не е вкарала в ход тежката артилерия и само плаче. Докато се бориш да не премине към рев или писъци, дрънчиш с едно малко шарено геврече, пълно с топченца. Гарантирана реакция почти винаги. За момент го оставяш, за да вземеш нещо. Обръщаш се и очакваш рев и писъци. Вместо това г-ца бебе Мая е докопала гевречето, хванала го е и се засилва да си дрънчи сама. Успява веднъж... два пъти... докато гевречето не я тупва по нослето. Ококорва се, усмивка и... плач, рев и писъци.


...моментите, в които Маичка се унася... заспива, а аз тайно на пръсти отивам да си взема диня. И, в момента, в който захапя парчето... плач, рев и писъци. Нека процедурата по кражбата започне отначало :)

...всяко кърмене в 3, 4 или 5 сутринта, когато навън все още е тъмно, някъде в далечината светва светкавица, а ние си слушаме радио 1 рок (и никакъв плач, рев или писъци не излизат от никоя от нас двете).

...и моментите като този, когато спи достатъчно дълго, за да се задържа толкова дълго пред лаптопа.

2 коментара:

Violka-Antevasin каза...

Просълсих се от умиление... И аз като Маичка, ту се усмихвах на прочетеното, ту пусках по една сълзичка :) Много сте ми милички. Желая ви спокойствие и на двете ви, и по-малко плач.
Обичам ви!

Plamena Markova-Koleva каза...

И ние много те обичаме!