"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Заветните 6 месеца

Че е прекрасна, неземна, неповторима и т.н. Мая, вярно е.

Обаче е факт, че първият месец си беше голям шок за мен и Вили. Рев, рев, рев... почти никакъв сън през деня... хранене... рев, рев, рев. Помня как баба и маминка :) ни успокояваха "Ще усетите разлика като минат 40-те дни". Което после премина на "Всичко ще се промени като стане на 6 месеца". Та вече 6 месеца слушаме какво ще е като стане на 6 месеца.

И тя взе, че стана.



Ето какво се оказа:

Настъпи 26 ноември. Два часа по-късно Мая се събуди... 3 часа, след като е заспала. Среднощно сънливо хапване в леглото с надеждата бебчо да заспи бързо. Тцъ. Три или четири опита да я оставя... неуспешни. Прехвърляне в хола. Преобуване. Тоталното разсънване на Мая. Тя иска да си играе. Хем съм крива и ми се спи, хем й се радвам как се занимава сама. Пускам ТВ, за да не заспя (и да не вземе междувременно Мая да се търкулне от дивана). Голяма грешка - Мая започва да зяпа телевизора. Хипнотизирана е. Вече наближава 5. Минава 5. Хапване. Мая се унася в мен. Ставаме да я нося към спалнята. По пътя се събужда и започва да ми се хили. Пак хапване в леглото. Унася се. Оставям я и най-после лягам. Аха да се унеса... Мая е будна. Аз съм будна. Вили е буден. Някъде преди 6 всички ставаме семейно и отиваме в хола. Мая иска да си играе. Вили иска тя да бъде голямо момиче и най-после да заспи в нейната си кошара. Аз искам да спи... където и да е. За да мога да спя и аз... където и да е. По някое време съм задрямала на дивана. Стреснах се (че съм заспала, докато съм сама с Мая, а тя междувременно се е търкулнала от дивана.,.). Гледам ги - Вили я носи, тя спи. Супер татко! Оставя я в кошарата. Аз пак съм заспала. При следващото събуждане виждам, че Вили вече е готов и тръгва за работа. Затварям му. Мая спи в кошарата, която в момента е със свалена решетка, за да не се чувства като в затвор вътре момата и с надеждата да започне да спи там. Е, спи. Ама мама я е страх. Защото и на мама й се спи. Слагам две големи възглавници пред нея и лягам на дивана. Уж само затварям очи, а щом ги отворя се оказва, че е 10:39. Мая продължава да спи.

Събужда се към 11. Ухилена до уши. Мачкам я сума ти време и й повтарям, че вече е на 6! месеца. Тя ми се хили.

През деня дремва само още 3 пъти - към 13 ч., към 16:30 ч. и към 20:30 ч. за по 15-20 минутки. Приспиваме се към 23 ч.

Какво беше преди 6 месеца:

С много рев и усилия заспиваше не по-рано от полунощ... обикновено към 1:30. Но пък си спеше цяла нощ. Понякога с бързо и незабележимо събуждане за хапване. Отваряше очи към 6-7 ч. И през деня дремваше по-често, но отново за мъничко.

Но 6-те месеца се оказват много весели.

Може и да не спи, но вчера цял ден Мая почти не спря да се радва (на възглавниците, на пръста си, на косата ми, на потника ми, на пръста ми, на жабата, на огледалото, на чорапа, на памперса...). Не се спираше на едно място... на 3 или 4 пъти за малко щеше да ми се изплъзне от дивана и да тупне на земята. Терлиците се сваляха непрекъснато... и ми се подаваха.





За първи път си изяде целия обяд наведнъж - голям картоф с малко морков. Седнала в шезлонга пред пералнята, в която се въртяха нейните дрехи, сложила краката в празна купичка (копие на тази с манджата й), яде с апетит, търси си лъжичката и се сърди, ако се забавя. Празникът просто се усещаше във въздуха.

Оказа се, че заветните 6 месеца

идвали с

2 зъба, с които вече успя да отхапе ябълката... преобръщане по корем, гръб и какво ли още не... дърпане на блузата на мама в търсене на манджа... силно изтласкване с крака и аха-аха пълзене към телефона... смели акробатики в преследване на дистанционното и... най-после сън в кошарата!

7 коментара:

Ива каза...

Защо не я слагаш на земята вече, а я крепиш на дивана? Вики съм я пуснала да се оправя от момента, в който започна да се обръща. Много по-спокойно ми беше пък и тя в началото докато не пълзи поне можеш лесно да я задържиш на едно място.

Plamena Markova каза...

Иве, на земята вече се усеща студът, въпреки че е върху килимче... колкото и да е...

Ива каза...

Има разни изолиращи варианти, Плами. Едното са едни кубчета сглобяеми, които стават като подложка тип шалте. Върху тях слагаш някаква олекотена завивка, килимче или и двете и готово. Ние сме си взели дунапрен 3-4 см, с който ми е супер, защото само му пера калъфите. Така или иначе трябва все някога да я пуснеш... :)

Violka-Antevasin каза...

Толкова е сладка :)))))))))))))

Plamena Markova каза...

Вио знае :)))))))

Violka-Antevasin каза...

Вио иска пааак :)))))))) :* знаеш ли че имам драскотинка за спомен ххахахахаа до часовника на ръката :))))))

Plamena Markova каза...

Упс.. е, аз те предупредих... ама ти беше в такъв възторг...