Една история за 5 балона, 4 часа, 3 шоколада, 2 тикви и 1 торта

5 балона

Още от сряда имах план - в петък щяхме да правим шоколадова торта с тиквен блат. Празнично да изпратим октомври и да посрещнем Хелоуин.

В четвъртък Мая се порадва на баба си, а аз - на половин час сама по магазините... със списък. Напълних си торбата от плат (наистина било удобство да си имаш една в чантата) с неща от първа необходимост за петък като шоколад, тиква, тава с махащо се дъно... и 5 балона.

В петък се събудихме почти рано.
Аз трябваше да измия всички набелязани за кулинарния подвиг "торта" купи, подноси, тави и т.н.
А Мая трябваше да си поиграе сама, да погледа пеещите и движещи се жирафи и да поспи.
Какво се случи реално?
Аз гледах пеещите и движещи се жирафи, а Мая се хилеше, качена върху мен. Беше във вихъра си. И беше готова на всичко, само и само да не ме остави да си свърша подготвителните задачи - то не беше обезоръжаващ рев... тъжно бърборене, докато ме гледа в очите... героично пълнене на памперс, което изискваше спешна баня...

Накрая ми писна и се предадох. Отложихме всичко и започнахме да се забавляваме. Надух 5-те балона. Някак с една ръка успях да ги завържа с по един конец, с другата придържах края на балона и се опитвах да го опазя от любопитството на Мая. Беше силно впечатлена какво правя. Особено, когато изтървавах балона и целият въздух ме духваше в лицето. Голям кеф за нея. Още по-весело стана след това, когато Мая се заобиколи с балони, които неуспешно се опитваше да хване, за да изяде... да да!

За щастие не спукахме нито един балон.

4 часа...

... по-късно...

само един балон беше запазил внушителните си размери. Имам още много да уча за връзването на балони с една ръка.

3 шоколада

За шоколадовата торта с тиквени блатове, която започнахме да правим със Стоянчо-братовчеда-на-Мая, се нуждаехме от 3 черни шоколада.
Но още повече се нуждаехме от една спокойна Мая, която да си стои кротко в шезлонга, докато ни наблюдава какво правим (а ние, разбира се, й обясняваме подробно какво се случва). Оказа се, че това не е невъзможна мисия... стига да има с какво да се занимава и тя.

Минус един шоколад, но плюс една Мая ;)

2 тикви

Във внезапен пристъп на организираност, още четвъртък вечерта сварих тиквата, която по рецепта се слага в блатовете на тортата.

Това не ни попречи да привършим с блатовете чак към 15 ч. А идеята беше да сме готови до обяд...

Докато ги чакахме да изстинат, Стоянчо-братовчеда-на-Мая отскочи до магазина за шоколадови пръчици и... още една тиква... този път изкуствена и на фенер.

1 торта

Тортата трябваше да престои няколко часа. За по-сигурно я оставихме цяло денонощие да се стяга. И тя взе, че... сериозно се стегна :) Но пък се оказа вкусна.