Сядаме на земята върху килима й за игра.
Докато тя би трябвало да играе, аз би трябвало да гледам.
Обаче...
дай й на Мая да гледа телевизия. Пък на мама - да се бори с това.
 |
| Документиран резултат от една предшестваща много сериозна атака, докато Мая постигне целта си |
Резултатът е, че всяка серия се връща назад често... и пак не съм разбрала по нещо.
Да си дойдем на думата.
Сериалът, който с Мая не би трябвало да гледаме, е "Малки сладки лъжкини" или Pretty Little Liars.
На Мая й е забранено, защото е бебе и има ощеееее много памперси да смени преди да ми се заплесва по екрана.
Аз би трябвало да се откажа, защото никой над 15 години не би трябвало да се заплесва по американски тийн "психо" сериал, в който мистериозният неизвестен А знае всичко за всички, разпраща по 4-5 смс-а в секунда и винаги е стотина крачки пред всички. Мишените му са 4 гимназистки, които, въпреки че вече три сезона ги тормозят и се опитват да ги убият, не спират да се разхождат сами през нощта в някакви забутани насред нищото гори... за да подишат въздух... алоууу!? И най-тъпото от всичко - вече съм на 3-и сезон, а в момента снимат 7-ми. И никой не знае вижда ли му се краят.
Пфу.
Но
пусто любопитство
зарибена съм.
И единствената песничка, която пея всеки ден на Мая (освен глупавите, които измислям аз), е от сериала. Цък.
Странно ли е, че си пеем по няколко пъти всеки ден това:
Got a secret
Can you keep it?
Swear this one you'll save
Better lock it in your pocket
Taking this one to the grave
If I show you then I know you
Won't tell what I said
'Cause two can keep a secret
If one of them is dead
?
Хубавото е, че могат да пищят колкото си искат, да пускат всякаква "настръхваща" музика и Мая пак ще спи като пън (стига да й се спи).
Няма коментари:
Публикуване на коментар