"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

понеделник, 27 октомври 2014 г.

Денят На Падащия Чорап

Стана студено.
Цял ден търсим ту левия, ту десния вълнен чорап на Мая.
Все по един калпазанин.
Не обичат да пътешестват по двама.
Под новия шарен килим за игра.
Под дивана.
В чекмеджето с дрешките.

Мая рита, хили се и не й пука.
Пък аз все й пипам носа... дали е студен.
Тя пък ме гледа и пак се хили.

Вчера стана на 5 месеца.
Личи си, че е голяма.
Заспа (полу)седнала на масата на обяд.
И вече всеки ден изяждаме заедно по една ябълка (за да държим лекарите на далеч) - аз я отхапвам, а тя ме хваща за ръцете и ближе. Показва голям апетит за ябълки. Нищо чудно, след като засега това й е единственият "гевезелък" за похапване - и чипса, и шоколада, и хамбургера, и пържолата, и пърженият картоф... и всичко друго, по което ще залита след известно време.

На 5 месеца и един ден вече знам как да я накарам да се хили на глас.
Като по команда.
Продължава да не спи през деня... откакто сме станали сутринта, се отчете само с две дрямки по 10 минути.
Продължава и да се буди по два пъти през нощта.
И продължава да е сладур. Да бърбори на новата си кукла в кошарата. И да прави "ббббррр", докато не стане цялата мокра.

Няма коментари: