Цял ден търсим ту левия, ту десния вълнен чорап на Мая.
Все по един калпазанин.
Не обичат да пътешестват по двама.
Под новия шарен килим за игра.
Под дивана.
В чекмеджето с дрешките.
Мая рита, хили се и не й пука.
Пък аз все й пипам носа... дали е студен.
Тя пък ме гледа и пак се хили.
Вчера стана на 5 месеца.
Личи си, че е голяма.
Заспа (полу)седнала на масата на обяд.
И вече всеки ден изяждаме заедно по една ябълка (за да държим лекарите на далеч) - аз я отхапвам, а тя ме хваща за ръцете и ближе. Показва голям апетит за ябълки. Нищо чудно, след като засега това й е единственият "гевезелък" за похапване - и чипса, и шоколада, и хамбургера, и пържолата, и пърженият картоф... и всичко друго, по което ще залита след известно време.
На 5 месеца и един ден вече знам как да я накарам да се хили на глас.
Като по команда.
Продължава да не спи през деня... откакто сме станали сутринта, се отчете само с две дрямки по 10 минути.
Продължава и да се буди по два пъти през нощта.
И продължава да е сладур. Да бърбори на новата си кукла в кошарата. И да прави "ббббррр", докато не стане цялата мокра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар