... ей това изречение, част от стихотворението "Гости" на Леда Милева:
"Ежко хитро се подсмива:
- Поизцапахме ти доста, но и ти си, Лисо проста!"
След като днес се очерта поредният слънчев ден, с Маичка излязохме на разходка сутринта. Въпреки че вече се отказахме от коша за новородени, в който бебчо изобщо не се застояваше, и новият вид на количката издържа геройски на една дълга разходка, днес май не ни беше ден. Започнахме с мащабни планове да отидем до един магазин на центъра, близо до театъра. След като някой беше напечен от слънцето, отиде на сянка и омрънка света (казано с много любов :D), че му е студено, се завъртяхме из района... поседнахме в нашата си близка градинка... някой омрънка мама и се прибрахме обратно вкъщи.
Вкъщи пък се оказа скучно. Все пак, може ли холът да се сравнява с улиците, пълни с хора, коли и дървета, към които Маичка непрекъснато се кокори? В опит да преборим скуката започнах да чета на бебчо стихчета на Леда Милева. Първо се кокори към картинките, но, щом стигнах до ей онова изречение горе, се извъртя към мен учудена, протегна си ръчичката към устата ми и започна да се хили с глас :)))
След това реши сама да си позяпа картинки.
За архива:
Началото на нашето книжно мишле беше положено на 21 септември 2014 г., когато заедно с татко и леля я заведохме за първи път в книжарница.
След като огледа недоверчиво Хорхе Букай, се спря на Леда Милева.
Няма коментари:
Публикуване на коментар