"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 22 октомври 2014 г.

За първи път в София... в 5 снимки

В събота Маичка замина. Първите й 400... и нещо си километра към София. Ако се е метнала на майка си (че и на баща си), това ще бъде само началото.

Оказа се, че дългото спокойно пътуване на Маичка се дължи точно на 3 неща - облачно и прохладно време, фаст фууд на една ръка разстояние и куп играчки за забаламосване.


В неделя Маичка направи първата си разходка до центъра на София. За първи път присъства на сватба и стоически издържа целия ритуал, след като се заигра (благодарности към непознатата жена до нас, която доброволно дари показалеца на дясната си ръка за каузата). Безценни бяха реакциите, когато отговорът на въпроса "Как се казва малкият юнак?" беше... "Мая" :)


Пак в неделя Мая влезе за първи път в църква. Почти веднага изпадна в... дълбок и спокоен сън. Амин! Определено засега няма нужда да мислим за кръщене - малкото човече няма и да разбере какво се случва, което обезсмисля цялата работа. А и аз съм си леко негативна към всичко, което включва попове и "тарифи"...


Час по-късно Мая беше вече бодра. Направи една парадна разходка върху татко си покрай гвардейците пред Президентството и се ухили пред Народния театър. Културно ще ни е хлапето...


След това опищя фонтаните пред театъра. Набързо се изнесохме към колата... с една кратка спирка в шоколадовия магазин на Линдт. И, о чудо, пищящото до преди малко бебе, се кокореше и усмихваше на продавачките. Явно някой-който-в-момента-е-на-4-почти-5-месеца ще обича шоколад...

В понеделник тръгнахме към вкъщи. Преди да напуснем София се отбихме до университета, за да си взема дипломата... половин година по-късно, вече съм магистър черно на бяло. Демонстрирайки ентусиазъм, колкото и този на майка си, Маичка проспа историческия момент в колата.

Та в понеделник тръгнахме към вкъщи. Лошо, много лошо време за пътуване с малка Мая. Слънчево и горещо. Наложи се да й сглобя първата детска стая. На колела.


Вече два дена се опитваме да влезем отново в релси. И да спрем да си играем в 3 ч. сутринта.

2 коментара:

Violka-Antevasin каза...

Ах, че сладко спи :))))
Хаха и ... "Животът е прекрасен" (на плаката) ;)))

Plamena Markova каза...

Дааа... беше много важно Животът да е в кадър, Вио :)