Бебешката гледна точка... или колко спокойна може да бъде Коледа

Мина.

Край на избирането на подаръци и чуденето ще се зарадва ли... няма ли да се зарадва...

Край на напрежението дали всичко ще е готово навреме.

Край на размишленията колко може да издържи празничното тиксо върху хартията... преди да се разлепи (случи се да не изтрае повече от 5 минути под елхата).

Край на чакането по опашки пред офиса на Еконт.

Край.

И Коледа мина.

А Мая остана доволна, защото...

... на Бъдни сутрин... още към 9... спряха водата. Всичките ни планове заминаха и цял предиобед, обед, че и следобед с Вили я затрупахме с внимание...

... после пък опаковахме един подарък с хартия. Нея изобщо не я вълнуваше подаръкът, но шумящата хартия... оле мале... празник неземен!

... през тези дни получи толкова много подаръци... които ще разучава тепърва... но сега, на преден план беше играта с техните кутии... уха!

... но преди, преди, преди всичко най-голямата радост беше да види толкова хора, които я отрупват с внимание...

... и да я водим на нови места, където да види за първи път истински риби в аквариум и голям-пластмасов-син-заек-с-кола-морков... ей това е празник!

Запознаване на г-ца бебе Мая с концепцията "Един непознат дядо ще ти донесе подарък"

Подготовката за първата Коледа на Мая кипи с бясна скорост. Толкова бясна, че от няколко дни Мая започна съвсем сериозно да бърбори на неин си език... явно, за да ми каже какви подаръци иска. Толкова сериозно бърбори, че вече отнесох едно дъъълго конско от нея на вечеря.

Може и да не сме разгадали какви са подаръците, за които си мечтае, но я затрупахме с какво ли не...

... истинска жива елхичка в саксия, която после ще се пробваме да засадим на село...

... коледни аксесоари за глава - за мама и татко по една шапка, а за Мая - диадема с рога... бонус: по едно звънче от всяка страна, за да се върти на всички посоки в търсене на шума...

... купа, пълна с шоколади, увити в шумящи опаковки... най-големият коледен кеф за нея... ми се струва... а дори не е стигнала до шоколада...

... коледна стъклена топка с падащ сняг... от снощи това предизвиква най-силната еуфория... разбира се, след телефона и дистанционното.

Днес минахме още една крачка напред в обучението ни по Коледа:

Кой е Дядо Коледа и какво правим с него в нашата къща?

"Ха! Нов дядо... и то с подаръци"

"Ей, къде са ми подаръците бе?"

"Ако те дръпна за мустака, ще ми дадеш ли подаръците?"

"Подаръците, казах!"

"Голям праз... нали имам баби и лели"

Мъничка история за една щастлива въздишка

В момента Мая си стои на шезлонга, гушнала любимата си жаба. Почти като голям човек. Ако не броим факта, че не ми обръща никакво внимание, защото гледа заплеснато рекламата по Нова на "Аз, проклетикът", който ще пуснат събота вечерта. Всъщност... е точно като един голям-човек-който-ще-си-замълчим-че-е-татко-а-може-би-и-мама-ама-тя-не-си-признава.

Важното не е, че гледа ТВ... да, бях си обещала да не й позволявам скоро... оказа се доста трудно. (Все още обаче имам надежда, че няма да яде шоколад, поне докато не тръгне на детска градина...) По-важното е, че си седи сама на шезлонга, хваща жабата за очите и нещо й бърбори. В един момент се досеща, че е сама и се обръща да ме намери. Щом ме види, се ухилва до уши и пак започва с жабата.

Обаче и това не е най-важното.

Преди малко... още преди рекламата на "Аз, проклетникът", излязох от стаята.

Щом се върнах

Мая ме погледна сериозно

няколко секунди по-късно се ухили до уши

проследи ме как се спирам на едно място и сядам на компютъра

който...

... и това е много важно...

е в нейното полезрение

и ми изпрати толкова дълбока и шумна въздишка на задоволство

че си казах "Никъде не мърдам вече, щом така й е спокойно"

После хвана жабата за ушите и пак започна да й бърбори.

Цялата тази идилия с шезлонга, ТВ-то, жабата, бърборенето, въздишките продължи цели 10 минутки. След това Мая си поиска отново играта с мама... да не би мама да се почувства пренебрегната. После хапна и заспа.

При цялата тази предиобедна идилия да видим какво ни очаква следобяд.

1 година... разни въпроси, разни отговори

1. Кой луд би избрал да се жени през декември?

Ние :) 'Щото декември си е новият август... минус жегата... минус наплива от желаещи и чакането за час в ритуалната... минус факта, че тъмната бира не върви, а Коледа е твърде далеч. Плюс предизвикателството да намериш топла зимна сватбена рокля.

2. Вярно ли е, че има нещо необяснимо, свръхестествено и стресиращо да се подпишеш в голямата страшна тетрадка? Бу!

Напротив. Правиш го с облекчение, че смешно монотонният ритуал явно трябва да е към края си.

3. Дали да се подпишеш на петък 13-и значи да се спънеш поне веднъж, да се окаже, че всички фотографи са забравили капачетата върху обективите си, а кметът е пропуснал да подпише брачното свидетелство?

Не. Но пък се оказа, че съвсем случайно на една от снимките в Ритуалната зала зад нас има картина с черна котка... бу!

4. Коя е най-трудната част?

Изкарването на медицинските. Като най-принципни, обиколихме града няколко сутрини преди работа. Големият финал беше запазен за психиатъра, който... аха да не ни даде заветния последен печат, че сме в ред, щом още не сме се отказали.

5. Най-вълнуващото за всяко момиче е търсенето на Голямата Бяла Рокля? И разбира, че я е открила, ако отрони поне една сълза...

Сълзливите цигулки да спрат. Веднага.

Това беше най-дългата и досадна част от цялата работа. Всъщност изкарването на медицинските беше доста по-лесно и безболезнено (а за тях ни боцкаха!).

Голямата Бяла Рокля изобщо не беше на дневен ред. Още повече през декември. Дори и за майтап, не съм пробвала нито една. Вместо тюл, обръчи и дантела, търсех топъл плетен вълнен бял пуловер, дънки и удобни за сняг ботуши. В един момент обаче нещо изтървахме контрола и ритуалната инерция така ни понесе, че Вили някак бързо (и съвсем безболезнено!) се оказа с костюм. При това му стоеше много хубаво бе... пфу.

И се започна едно изнервящо търсене на бели рокли. Които през декември много липсват. Или ще са дълги до пъпа ми и ще имат огромен метален цип на гърба. Или пък ще имат апликация от пайети на гъска отпред. Или пък... ще изглеждам не добре в тях. О, да, сълзи имаше... но те определено не показваха, че това е Роклята.

Все пак, ще остане безценният спомен да влезем в магазин за сватбени рокли и да потърсим плетена вълнена рокля. Някаква зимна рокля? И тогава да ни покажат лятна дантелена версия без ръкави... с уточнението, че могат да се добавят прозрачни ефирни ръкавчета. Ама тя работата е през декември... бе! "А, не го мисли - то на булките не им е студено".

5.1. Вярно ли е, че на булките не им е студено през зимата?

Да бе да, а дядо Коледа влиза през комина... Добре, че си имах жилетко-сако, палто, дебел чорапогащник и качулка... А денят си беше сравнително топъл :)

В крайна сметка, имахме хепи енд - две семици преди големия подпис мама свирна, че е видяла къса бяла рокля. След работа отидох, пробвах и взех. Очаквам пак да мога да вляза в нея, за да си ходя с нея на театър... тъй де, трябва да се носи :)

6. Сватбените обувки трябва да бъдат неудобни?

Колкото по-удобни, толкова по-хубави. Но пък учудващо - оказа се много трудно през зимата да намериш ниски удобни бели ботуши.

7. Вярно ли е, че напрежението преди големия подпис е голямо?

Не. Така спокойно си закусихме преди това с "гостите" вкъщи.

8. Важно е да се робува на традициите?

Дрън дрън. Правехме каквото ни се прави. Нямахме "вземане" на булки, младоженци, кумове, ритуал в църква, нямахме хора, нямахме шампанско, нямахме непознати DJ-и и фотографи... Всъщност нямахме сватба... имахме си подпис. Затова се наспахме... изкъпахме... спокойно се облякохме... приготвихме кухнята за една по-голяма закуска и... цяла сутрин булката си разтъпква новите ботуши и си разхожда новата рокля, докато отваряше входната врата на "гостите" без ключ.

9. Кое е хубавото от цялата работа?

Вече законно мога да си поискам Вили да ми направи палачинки.

10. Кое е... не толкова хубавото от цялата работа?

Вече законно Вили може да поиска да му направя тиквеник :)

Кошарата за сън, Джони Деп и банички със сирене

Добрата новина е, че като истинско бебе Мая от няколко дни спи в кошарата си.

Лошата е, че аз прекарвам доста време на стола до нея.

И най-после взе, че се случи:

първата безсънна нощ.

Снощи, точно по график, Мая заспа в 21 ч.

Двадесет минути по-късно, точно по график, се събуди. Презаредила батериите на макс.

Минутки след полунощ най-после се измори да пробва да лапне всички играчки, да се опитва да седи, да се търкаля и да се преобръща насам-натам. Заспа.

Аз пък се разсъних. Съвсем тихичко, за да не събудя спящото семейство, продължих да гледам ТВ. Грешка. Натъкнах се на някакво ново предаване по TLC, пълно със страхотии (абе тоя канал някой трябва да ми го кодира, за да нямам достъп до него!). Този път беше за някакъв супер страшен, хищен и не-знам-си-още-какво паразит, който попаднал в някакво дребосъче, докато си играело на площадката, и... лоша работа. По време на рекламите пък прескочих на DIVA, където обаче вместо безгрижен, пък ако ще и да е тъп коледен филм, даваха опитите на някакъв 350-килограмов човек да отслабне. Пфу. Направо като на ТВ лента ми мина парчето шоколад и соленките, които хапнах по-рано вечерта...

За щастие, устоях на порочното желание да изчакам в 00:30 ч. да започне криминалното риалити "48 часа" по... Reality. Преди да се роди Маичка... бях изгледала почти всички епизоди, въпреки че почваха късно. Да ми се чуди човек защо, след като там никога няма хепи енд. А винаги стои въпросът кой е убиецът? Но явно си взех поука и 2-3 минути преди да почне най-после изгасих телевизора.

Имах най-доброто намерение да заспя и, предполагам, щеше да се случи, ако не ми беше дразнещо студено. Станах. Облякох се... почти като за поход навън и пак легнах. Тъкмо си отпуснах главата в пухквата качулка... ммм да, имах и качулка... и Маичка си изтърва биберона. Започна едно ядосано мрънкане, докато се опитва да си го намери. Скочих веднага, за да й го подам. Кризата беше предотвратена. Пак легнах. Пак се сгуших в качулката. И Мая пак започна да се обажда. Подозирам, че си играеше с мен :)

Хапна на бързо и отново се унесе. Аз пък реших да се възползвам от свободното време и да отскоча до спалнята да си взема още една завивка... пък да се откажа от пухкавата качулка. Поредната грешка за вечерта. Като се върнах Мая си държеше биберона и ми се хилеше.

3 ч. сутринта. Двете с Мая сме седнали в кошарата. Тя гледа и се радва на жирафа над нас. Аз пък си мисля за Джони Деп... чудя се колко ли шоколад е изял, докато са снимали "Чарли и шоколадовата фабрика"? И колко ли са хората, които все още мечтаят да го питат на живо? Пък аз мечтая само Мая да заспи.

4 ч. сутринта. Двете с Мая седим на прозореца в кухнята. Тя гледа и се радва на лампата отвън. Аз пък вече съм гладна и си мисля за вкусните банички със сирене, които пекат на няколко метра от нас. С домашно сладко от ябълки.

5 ч. сутринта. Легнала съм в кошарата, а Мая е изправена върху мен и се опитва да стигне жирафа. Удобно е. Мога да заспя, ако Мая не ме рита по носа от време на време. Вили се събужда и ни се смее. Ха ха. Възползвам се от светната лампа и преобувам Мая. Имах някаква тайна надежда, че това ще я приспи. Тцъ. Вили пак заспива. Мисля си, че, ако й дам да хапне, ще заспи. Толкова й е весело, че ухилена ме захапва с двата си зъба. Не й се яде.

Няколко минути преди 6 ч. Гушнала съм я и я разхождам из кухнята. По едно време... хм... усещам, че се отпусна. И заспа. Оставих я в кошарата. Продължава да спи. Лягам. В очакване съм. Още спи. Опитвам се заспя. Но съм тооолкова разсънена. Мисля си за коледни подаръци и украси, топли банички, карибски-Джони-Деп-ови-пирати и задачите за деня. По някое време заспивам.

8 ч. Мая се обажда. Ставам и почти насън я вземам от кошарата и я местя при мен. Гушвам я. Тя заспива, а Вили заминава за работа. Спим още час. Излежаваме се още 30 минути. Край.

Сега Мая спи. Ако легна, ще се събуди веднага :)

Очаквам тази нощ, че аз ще съм тази, която спи в кошарата. А Мая ще се настани на моето място. Хич не ми пука, само да спим :)

"Ако пиеш ром преди обяд, не си алкохолик, а пират"... пък, ако...

... готвиш с ром, значи си кърмещ човек, на който му се пият коктейли

В четвъртък отидохме на пазар.

На предни позиции в списъка за покупки беше: ром.

С чисто кулинарна цел.

На излизане, досущ като пират, от чантата ми се подаваше бутилка ром... докато догонвах към колата Вили и Мая.

Идеята на списъка с покупки беше да направя торта Пиня Колада. Почти се получи. Само дето... от много мислене дали няма всички да се напием, докато я ядем... сложих твърде малко ром. Другият път - повече.

Сега съм хвърлила око на карибската кухня... и как само ще забъркам скоро някое свинско с ром.

Събирам идеи, защото бутилката все още е почти пълна.

Пък ми се пият коктейли... ако ще и да са кулинарни.