Кошарата за сън, Джони Деп и банички със сирене

Добрата новина е, че като истинско бебе Мая от няколко дни спи в кошарата си.

Лошата е, че аз прекарвам доста време на стола до нея.

И най-после взе, че се случи:

първата безсънна нощ.

Снощи, точно по график, Мая заспа в 21 ч.

Двадесет минути по-късно, точно по график, се събуди. Презаредила батериите на макс.

Минутки след полунощ най-после се измори да пробва да лапне всички играчки, да се опитва да седи, да се търкаля и да се преобръща насам-натам. Заспа.

Аз пък се разсъних. Съвсем тихичко, за да не събудя спящото семейство, продължих да гледам ТВ. Грешка. Натъкнах се на някакво ново предаване по TLC, пълно със страхотии (абе тоя канал някой трябва да ми го кодира, за да нямам достъп до него!). Този път беше за някакъв супер страшен, хищен и не-знам-си-още-какво паразит, който попаднал в някакво дребосъче, докато си играело на площадката, и... лоша работа. По време на рекламите пък прескочих на DIVA, където обаче вместо безгрижен, пък ако ще и да е тъп коледен филм, даваха опитите на някакъв 350-килограмов човек да отслабне. Пфу. Направо като на ТВ лента ми мина парчето шоколад и соленките, които хапнах по-рано вечерта...

За щастие, устоях на порочното желание да изчакам в 00:30 ч. да започне криминалното риалити "48 часа" по... Reality. Преди да се роди Маичка... бях изгледала почти всички епизоди, въпреки че почваха късно. Да ми се чуди човек защо, след като там никога няма хепи енд. А винаги стои въпросът кой е убиецът? Но явно си взех поука и 2-3 минути преди да почне най-после изгасих телевизора.

Имах най-доброто намерение да заспя и, предполагам, щеше да се случи, ако не ми беше дразнещо студено. Станах. Облякох се... почти като за поход навън и пак легнах. Тъкмо си отпуснах главата в пухквата качулка... ммм да, имах и качулка... и Маичка си изтърва биберона. Започна едно ядосано мрънкане, докато се опитва да си го намери. Скочих веднага, за да й го подам. Кризата беше предотвратена. Пак легнах. Пак се сгуших в качулката. И Мая пак започна да се обажда. Подозирам, че си играеше с мен :)

Хапна на бързо и отново се унесе. Аз пък реших да се възползвам от свободното време и да отскоча до спалнята да си взема още една завивка... пък да се откажа от пухкавата качулка. Поредната грешка за вечерта. Като се върнах Мая си държеше биберона и ми се хилеше.

3 ч. сутринта. Двете с Мая сме седнали в кошарата. Тя гледа и се радва на жирафа над нас. Аз пък си мисля за Джони Деп... чудя се колко ли шоколад е изял, докато са снимали "Чарли и шоколадовата фабрика"? И колко ли са хората, които все още мечтаят да го питат на живо? Пък аз мечтая само Мая да заспи.

4 ч. сутринта. Двете с Мая седим на прозореца в кухнята. Тя гледа и се радва на лампата отвън. Аз пък вече съм гладна и си мисля за вкусните банички със сирене, които пекат на няколко метра от нас. С домашно сладко от ябълки.

5 ч. сутринта. Легнала съм в кошарата, а Мая е изправена върху мен и се опитва да стигне жирафа. Удобно е. Мога да заспя, ако Мая не ме рита по носа от време на време. Вили се събужда и ни се смее. Ха ха. Възползвам се от светната лампа и преобувам Мая. Имах някаква тайна надежда, че това ще я приспи. Тцъ. Вили пак заспива. Мисля си, че, ако й дам да хапне, ще заспи. Толкова й е весело, че ухилена ме захапва с двата си зъба. Не й се яде.

Няколко минути преди 6 ч. Гушнала съм я и я разхождам из кухнята. По едно време... хм... усещам, че се отпусна. И заспа. Оставих я в кошарата. Продължава да спи. Лягам. В очакване съм. Още спи. Опитвам се заспя. Но съм тооолкова разсънена. Мисля си за коледни подаръци и украси, топли банички, карибски-Джони-Деп-ови-пирати и задачите за деня. По някое време заспивам.

8 ч. Мая се обажда. Ставам и почти насън я вземам от кошарата и я местя при мен. Гушвам я. Тя заспива, а Вили заминава за работа. Спим още час. Излежаваме се още 30 минути. Край.

Сега Мая спи. Ако легна, ще се събуди веднага :)

Очаквам тази нощ, че аз ще съм тази, която спи в кошарата. А Мая ще се настани на моето място. Хич не ми пука, само да спим :)