свърши :)
Преди месец случайно във фейсбук сайтът dama.bg ми хвърли предизвикателно ръкавица с 30-дневна програма за клекове.
Веднага се ентусиазирах. Не защото очаквах да отслабна или да извая невиждани мускули, извивки и т.н. Липсваше ми нещо далеч по-важно - някакъв режим, който да следвам, форма на самодисциплина, която да ме радва. А това се оказа идеално, защото отнема само няколко мънички минутки, които винаги мога да си открадна (на теория).
От сайта предвидливо бяха подготвили месечен график за разпечатване - ето тук.
Разпечатах го. Закачих го на корковата стена, с която вече се похвалих. И така 30 дни в кухнята ни висеше снимка във формат А4 на едно дупе... което уж трябваше да служи за мотивация... дрън дрън... по-скоро ни забавляваше... първия ден... после свикнахме с него и то стана част от обстановката :)
Оказа се, че през деня е невъзможно да отделя тези мънички минутки за клекове. Единствената дрямка на Мая през деня ми стигаше (и то не винаги) само да измия чиниите и да започна да приготвям обяда. През останалото време, докато беше будна, мисията да стоя необезпокоявано и да броя колко пъти съм клекнала се оказа невъзможна.
Така че мъничките минутки за клекове се случваха само и единствено късно вечерта, след като Мая е заспала. Имаше моменти, в които се случваха и в ранните часове... като 3, 4, дори 5 сутринта. Като до тогава сме приспивали Мая... или пък правих козунаците за Великден. Въпреки че умирах за сън, мазохистичната идея да се отвия, да стана, да отида в кухнята и да си клякам... примерно 170 пъти... ме радваше. Защото бях стриктна, самодисциплинирана и спазвах някакво режимче.
Нямаше пропуски.
Нямаше измами.
Нямаше извинения.
Сега съм доволна.
Дупето от снимката, разбира се, си остана само на снимката :)
2 коментара:
Хахахах.... продължаваш да ме изненадваш :))))
Гледах "гимнастика" за майки заедно с бебетата им. Хем бебетата-децата се забавляват в ръцете на майките си, хем майките "използват" бебетата си за тежести и за упражнения. Резултата от показаното беше без насилие и без щети за когото и да е от участниците :) Като видях всичко това се усетих че преди 9-10 години съм го правила това с племенника ми но беше за да забавлявам него (докато можех да го вдигам и размахвам насам натам) а не за гимнастика (не съм от този тип хаха)
А си мисля напоследък за сегашната гимнастика-фитнес в домашни условия с едни големи и широки ластици. Не знам дали си ги виждала?! Не вдигаш тежести, използваш своята си тежест и сила като съпротивление. Звучи ми много добре и бих опитала. ;)
Вио, няколко пъти правих разни такива упражнения с Мая... даже си бях изрязала "тренировката" от списанието и също я бях закачила на стената :) Обаче ме беше шубе с нея... трябваше да я размятам насам-натам, тя си умираше от кеф, ама и много шаваше, въртеше се, опитваше се да се метне... екшън :) Сега вече е тежка.
Вили има едни ластици вкъщи. Някой ден ще ги опитам.
Публикуване на коментар