с Мая четем

макар и трудно, оказа се възможно да четеш с едно Майче в къщата :)

обикновено вечер, щом тя заспи.

всъщност това са ми едни от най-любимите минути - 

хем се отнасям нанякъде,

хем заспивам след това почти неусетно.

за щастие, имаме любима книжарница, в която 

не само има мнооооого книги,

не само можем да влезем с количката,

но и вътре е достатъчно просторно, за да вървим...

бонус - на крачки от морето е, което я прави част от ежедневния ни маршрут.

***

щом се събудихме тази сутрин, направихме обиколка на сутрешните блокове

(разочароващо е, че това лято нямаше дори и седмица, в която да излязат във ваканция и да ни освободят от идиотското си и депресиращо присъствие)

минах моментално през

бтв, където се вайкаха, че Бербатов нещо страда,

нова, където коментираха колко е зле българският генофонд,

и,

за щастие, 

отидох на бнт -

само там си струваше да се спре човек.

така разбрахме за инициативата 

всяка година,

на днешния ден,

да четем по нещо от Валери Петров.

веднага отбелязах датата в календара на таблото в кухнята - 

редом  до всички рождени дни и годишнини,

да не забравим догодина.

***

организирахме се и отидохме към книжарницата.

щом Мая се наспа, 

седнахме тримата (почти четиримата) 

на пейка... близо до морето...

и се посмяхме още на първите страници от новата стихосбирка в библиотеката ни:

"Вече чувствам аз:

нещо става със нас

и със нашата връзка сърдечна.

Този трик не е нов,

една вечна любов

да излезе не толкова вечна."

обожавам Валери Петров. определено това е моят тип поезия :) 

***

Мая тъкмо заспа. 

а аз успях да стигна няколко странички нататък:

"Той я чакаше сам,

той я чакаше там,

дето свършва тролея.

Слезе някакъв стар инвалид,

слезе дама приятна на вид,

но я нямаше, нямаше нея...

Тогава дойде му идея:

- Часовникът й - той си рече, -

часовникът е виноват,

часовникът й все ни пречи,

понеже все върви назад!

И весело сред есента

той тръгна, свирейки с уста.

Той я чакаше сам,

той я чакаше там,

дето свършва тролея. 

Слезе някакъв млад офицер,

слезе дама с чадъра си чер,

но я нямаше, нямаше нея...

Тогава дойде му идея:

- Дъждът навярно - той си рече, -

дъждът забавя тез коли,

дъждът й пречи и добре че

не идва, щом като вали!

И весело сред есента

той тръгна, свирейки с уста.

Той я чакаше сам,

той я чакаше там,

дето свършва тролея.

Слезе момък със смешно лице,

слезе пътник със чанти в ръце,

но я нямаше, нямаше нея...

Тогава дойде му идея:

- Събранието - той си рече, -

събрание тя има днес,

събрание, и то далече,

и то започваше във шест!

И весело сред есента

той тръгна, свирейки с уста.

Той я чакаше сам,

той я чакаше там,

дето свършва тролея.

Слезе толкова много народ,

слезе целият градски живот,

но я нямаше, нямаше нея...

Тогава дойде му идея:

- А може би - тогаз си рече, -

а може би - си рече той, -

а може би тя нещо вече,

ах, нещо вече, боже мой!

И тъжничко сред есента

той тръгна, свирейки с уста."

Искрено и лично за приключението "Баня"

Преди половин час Мая си легна на дивана и заспа.

От половин час се опитвам да събера смелост и сили да отида в банята.

Преди:

Още откакто Мая се роди, къпането беше най-неприятното от всички бебе-приключения. Рев, писъци, мятания, страх да не я изтървем... Пробвали сме в леген, в корито, в мивката в кухнята, над мивката в банята, с играчки, без играчки... Не и не.

Сега:

Внезапно, буквално в момента, в който стана на годинка, Мая започна да се смее с глас в банята и... даже да играе с патетата. Сега, след като вече ходи, само чака да й махнем памперса, за да се претъркули от дивана и да хукне голичка към коритото.

Тази седмица:

От известно време Вили пое къпането на Мая. В превод: след като цял ден е бил на работа, това си е тяхното време да се хилят, да мятат патетата, да плискат вода насам-натам и всички други забавни бебе-татковски-номера. Тъй като официално вече ми е трудно да стоя по-дълго време наведена, моята роля се изчерпва до навъртане с фотоапарата и на финала - поемане на Мая и завиване с хавлията.

Тази седмица обаче татко Вили е затрупан с работа и се наложи да се справяме сами. Прибягнахме до най-безопасната тактика - оставям Мая да играе с каквото намери в банята (разбира се, всичко потенциално опасно е махнато), докато се изкъпя, и после я вземам при мен под душа да измия и нея. Всеки път се случва едно и също:

- Мая, ще дойдеш ли да те изкъпя?
- Не! (плюс грабване на руло тоалетна хартия или накъсани парчета и мятането им под душа.)

В момента, в който я взема при мен обаче, си гушва куклата за баня и почва да се хили на водата. Хем й се радва, хем ме стиска здраво с крачета и ръчичка, да не би случайно да я оставя долу.

Единственият недостатък на нашия метод е видът на банята, който оставяме след себе си - пълен хаос, гарниран с много вода навсякъде...

За финал:

Мая спи вече от час. Време е да се преборя с банята.

Мая в действие - изтървана по случайност в банята, малко преди да излезем

тази вечер и прасчо-кошчето ни за боклук падна жертва на любопитната Мая

НЕ-то на Мая срещу НЕ-то на мама... вечното дерби

Чувала съм, че има мъничета, които много слушат и изпълняват всичко, което им се каже.

Те разбират от "не", знаят да разхвърлят само техните си играчки, при това на позволените за това места... и на всичкото отгоре след това ги прибират обратно.

Е, Мая е друга порода.

Думата, която повтаря най-често не е сладко и умилително "мама", нито дори "баба".

Дай й на нея да казва "не". Но пък го казва толкова отчетливо и категорично... с един такъв мил тон.

Редовно я пробваме с различни въпроси да видим дали ще каже на всичко "не".

Ами... не.

Вече сме се убедили, че го ползва избирателно. Ако не разбира въпроса или позицията й е "да", просто мълчи и се усмихва.

Когато сме на люлката и я питаме дали ще тръгваме, веднага казва "не".

Когато предпочита татко да я носи и я питаме дали ще повърви, се гушва в него и веднага казва "не".

Когато й подавам парче домат, се дръпва назад и веднага казва "не".

И т.н.

От известно време се тренирам да казвам и аз "не".

Например...

когато Мая реши да извади зарядното от контакта, за да включи прахосмукачката,

когато се мушне в краката ми, докато готвя, за да отвори шкафа и дръпне някоя тенджера,

когато свали всички простряни дрехи и си ги преметне през главата,

когато се опитвам да я преобуя, а тя се преобърне, метне от дивана и хукне да бяга гола.

И т.н.

Днес за пореден път се пробвах.

След като Мая се наобядва и си изиска бисквитка за десерт... а после награби и още една,

реши, че ще бъде много весело да ги метне.

Последваха няколко сериозни и заплашителни "не"-та от моя страна и...

... в този момент бисквитата вече лети към мен.

1:0 за Мая. Но пък една бисквита за мен :)

Любов

Подозирам, че първата истинска любов на Мая

ще се окаже

жълтата люлка на площадката до нас.

До сега нищо друго не я е омаяло толкова силно.

Дори и кафявата люлка до нея.

Не.

Хуква право към жълтата.

Ако е заета и е твърде наложително да седне на кафявата,

не отделя поглед от човечето,

което се люлее на нейната.

В момента, в който човечето стане,

Мая се пуска, вдига ръце и чака да я пренесем на жълтата.

А щом решим да тръгваме...

о, целият квартал научава за това...

започват едни писъци, един сърцераздирателен плач,

дърпане, клякане, мятане и т.н.

В най-добрия случай

я люлеем, докато започне да се унася и да й се затварят очичките.

Задължително - на жълтата люлка.