НЕ-то на Мая срещу НЕ-то на мама... вечното дерби

Чувала съм, че има мъничета, които много слушат и изпълняват всичко, което им се каже.

Те разбират от "не", знаят да разхвърлят само техните си играчки, при това на позволените за това места... и на всичкото отгоре след това ги прибират обратно.

Е, Мая е друга порода.

Думата, която повтаря най-често не е сладко и умилително "мама", нито дори "баба".

Дай й на нея да казва "не". Но пък го казва толкова отчетливо и категорично... с един такъв мил тон.

Редовно я пробваме с различни въпроси да видим дали ще каже на всичко "не".

Ами... не.

Вече сме се убедили, че го ползва избирателно. Ако не разбира въпроса или позицията й е "да", просто мълчи и се усмихва.

Когато сме на люлката и я питаме дали ще тръгваме, веднага казва "не".

Когато предпочита татко да я носи и я питаме дали ще повърви, се гушва в него и веднага казва "не".

Когато й подавам парче домат, се дръпва назад и веднага казва "не".

И т.н.

От известно време се тренирам да казвам и аз "не".

Например...

когато Мая реши да извади зарядното от контакта, за да включи прахосмукачката,

когато се мушне в краката ми, докато готвя, за да отвори шкафа и дръпне някоя тенджера,

когато свали всички простряни дрехи и си ги преметне през главата,

когато се опитвам да я преобуя, а тя се преобърне, метне от дивана и хукне да бяга гола.

И т.н.

Днес за пореден път се пробвах.

След като Мая се наобядва и си изиска бисквитка за десерт... а после награби и още една,

реши, че ще бъде много весело да ги метне.

Последваха няколко сериозни и заплашителни "не"-та от моя страна и...

... в този момент бисквитата вече лети към мен.

1:0 за Мая. Но пък една бисквита за мен :)