Когато седмицата е с краката нагоре

Едва 3-ти ден, а ние тотално изтрещяхме.

Ако Ради заплаче, Мая го приема като предизвикателство и започва да плаче два пъти по-силно.

Ако Мая заплаче, Ради се събужда веднага и приема на свой ред предизвикателството да заплаче.

Сълзи се леят на килограм.

Писъци да искаш.

А да имам свободна ръка тези дни е истински лукс - в 90% от времето държа и приспивам Ради с едната ръка, докато Мая ме е хванала за другата и ме води към кухнята да търсим нещо, което й се хапва.

Вече втори ден Мая така и не успява да заспи през деня, защото си губи биберона - я зад нейната кошара, я зад нашето легло. В резултат - следобедът прелива от нерви, писъци, плач и сълзи.

Днес им казах "стига".

Пуснахме музика, сложихме Ради да лежи на дивана за разнообразие, извадихме дълбоко скритата торба с фулмастри и други цапащи пособия, хванахме едно шишенце с боя за рисуване с ръце, постлахме пода и нападнахме жертвата - кошарата за игра.

В момента и двете са кротки - Ради рита във въздуха в такт с Криско и Сантра, а Мая храни мечока с банан.

в наша защита - боята лесно се мие с вода, но пък кошарата беше толкова скучна

Това може да се случи само в неделя

Тази неделя беше повече от специална.

Като за начало, събота вечерта Ради заспа към 23:30 в кошчето си. Докато чаках традиционното й събуждане след 5 минути и се подготвях за последващото й приспиване върху мен... съм заспала. Събудихме се заедно към 2 ч. Тя сигурно е огладняла, но на мен толкова ми се спеше, че я взех при мен, гушнах я, завих я с моята завивка и отново заспахме. Събудихме се чак след 6 ч.

Първата ни нощ без хранене.

Преобух я, хапна и отново заспахме.

Към 9 ч. ни събудиха Вили и Мая.

И, за да бъде още по-сладко, върнахме часовника с час назад и отново беше рано.

Но това не е всичко.

Отидохме при мама и татко за закуска.

Междувременно, Ради си спеше кротко, а Мая си играеше спокойно.

Толкова пълна идилия, че с Вили успяхме да отидем на фризьор.

Но дори и това не е всичко.

Щом се прибрахме, Ради хапна, а Мая заспа... което ни позволи спокойно да хапнем и ние с Вили.

Дори и това не е всичко.

Накрая даже успяхме да дремнем и 4-мата... по едно и също време.

Диванът, рок радиото и липсващият биберон или... месец по-късно

Чували ли сте градската мъдрост, че второто дете е по-кротко и лесно за гледане?

Ха ха

Почти бях повярвала преди месец, когато Ради спеше по цял ден и... о, изненада!... по цяла нощ в болницата. С нормалните събуждания за хапване. Изобщо нямах представа как плаче, всъщност дори не й бях чувала гласчето няколко дни. За разлика от Мая, която още като се роди опищя цялото отделение... и продължи по цяла нощ, докато бяхме там. Но пък тогава тя спеше в обща стая с други бебета, докато Ради успях да я "прикрия" в стаята и не я дадох за нито една нощ (1:0 мама срещу системата).

Щом се прибрахме вкъщи, човечето продължи да спи. По 3 часа! Будеше се да хапне и отново заспиваше. Нямахме никакъв проблем да обръщаме обичайното внимание на Мая и да убиваме ревността й в зародиш.

А с гласчето на малката Ради се запознахме още първата вечер вкъщи. Рев, рев и пак рев. Предвиденото място на кошчето в спалнята бързо се измести към хола. Така още от първата нощ, до сега, двете с нея спим/ будуваме/ разхождаме се в хола. Откакто открихме как да борим коликите, вече 3 седмици тя спи по цяла нощ на дивана, върху мен.

Добрата новина е, че заспиването чак към 2 отмина и вече сме стигнали до блажения час от 23:30... 0:00.

Освен че спим на дивана, заобиколени от куп възглавници + кошчето до нас, другата традиция през изминалия месец стана да слушаме радио 1 рок при второто хапване към 3 ч. и приспиването след това (до към 4 ч.). Също както беше с Мая, виждам, че и Ради се успокоява на Пинк Флойд и се усмихва на Металика... да, добри са ни децата :)

И, поредната прилика с Мая като бебе - нулево внимание към биберона. Дори нещо повече - веднага го плюе и се сърди. Отказахме опитите.

Месец по-късно Ради спи повече през нощта и все по-малко през деня. Упорито върви по стъпките на Мая и предпочита да разглежда наоколо, докато я носим. Или да спи върху мама... или татко.

Колкото и да е мило и сладко, определено този месец никак не мина неусетно. Също, както беше и с Мая :)

***
Докато успея да напиша всичко това, минаха 5 часа, през които:

Ради се събуди 5 пъти, 5 пъти се приспиваме, заспива върху мен и се буди в кошчето.

Мая игра, хапна, опитахме 1 приспиване в спалнята, което... аха да бъде успешно... и Ради се събуди в хола и започна да плаче.

Събрахме се отново всички в хола - гушкане, приспиване, забъркване на тесто за соленки (цък), будене, пак приспиване, печене на соленки...

Мая се заигра с една моя гривна, при което я скъса и пръсна топчета из цялата стая.

След това отвори "забранения кухненски шкаф", извади оцета и опръска стената.

Мая е все така будна и в момента ме държи за палеца на лявата ръка, а междувременно играе.

Ради отново се събуди.

Соленките вече са изпечени.

***
Минаха 6 часа.

Ради беше преобута и нахранена. Докато траеше традиционното сърдене при смяната на памперса, Мая танцуваше радостна на Ъпсурт.

насред целия хаос, музиката действа отлично

Вече хапваме соленките.

"Не, че вкъщи сме много хора... просто децата станаха много"

Тази култова фраза принадлежи на Вили.

Каза я преди около 2 седмици.

Не си спомням повода, но подозирам, че в този момент сме гледали от кухнята към хола и сме виждали само и единствено играчките на Мая... навсякъде.

В момента виждам същото + Мая, която разнася из стаята една закачалка с моя жилетка, оставена уж да съхне.

Колкото и да е весело с повече деца вкъщи, понякога трябва да се пребориш с идеалистичните-си-възгледи-за-родителство и да се пуснеш по течението. Нищо, че после сигурно ще ти излезе през носа.

Грешка номер 1:

Показахме на Мая що е то "Маша и Мечокът". Ужас на ужасите. От петък насам вкъщи не се гледа нищо друго. Ако, не дай си Боже, пусна музика или "Преди обед" по Бтв (което всъщност си е приятно за гледане), за части от секундата Мая е вече при мен, грабва дистанционното от ръцете ми, само за да ми го подаде отново с "Ма ма ма ма!" И това не е "мама". За щастие, поне не стои пред телевизора, а щъка наоколо и обръща внимание на Маша все по-рядко.

Грешка номер 2:

Мая видя рафта с бисквити/ солети/ зрънчо Слънчо. Не, че беше толкова скрит... И сега периодично застава пред него, вдига глава нагоре и започва да повтаря "тоуа, тоуа, тоуа!", докато сочи някъде в нищото. Вече почти сме го изпразнили от вредно съдържание, с намерението повече да не й купуваме нито бисквити, нито солети, нито Слънчо. Междувременно, по няколко пъти на ден изкарва сърцераздирателни сцени под рафта.

Грешка номер 3:

Купуването на играчки без повод е нещо, което по принцип не харесвам. Докато наблюдавам по цял ден Мая, си отбелязвам на кое вече не обръща никакво внимание. Периодично открадвам по някой час без нея, за да подменя играчките - тези, които в последните седмици са й били все пред очите, отиват в дъното на кутията, за да освободят място на забравените. Засега системата действа :) И все пак, има моменти, в които много много много ни се приисква да я зарадваме с нещо ново и, колкото е възможно, по-занимателно. От известно време забелязваме големия й интерес към кухнята и готвенето, затова искахме да й организираме един малък неин кът. В събота тайно от нея купихме разни дреболии и днес цял ден ги разнася, подрежда, преподрежда, сипва чай, пие чай, мята палачинки и т.н. Да речем, че поводът е раждането на бебе Ради :)

Грешки или не, благодарение на тези дреболии се печелят по 5-10 ценни минути за други дреболии, като приготвяне на обяд или вечеря.

Днес новата кухня ми спечели време да забъркам и изпека бананови мъфини за следобедна закуска. Което си беше почти час ;) Рецептата е от тук - цък. Нашите изглеждат почти шоколадови, заради пълнозърнестото брашно и кафявата захар.

сън, сън, сън, сън, сън, сън, сън, сън, сън

Колкото и пъти да го напиша, няма да е достатъчно :)

Днес се събудих и беше едно такова тъмно, мрачно, идеално за сън.

Бебе Ради тази нощ категорично отказа да заспи в кошчето и през цялото време си остана върху мен. Докато мисловно я пренасях към кошчето, за да мога поне за минутка да се протегна, си помечтах за още половин час сън.

Естествено, докато я пренасях, тя се събуди и вече знаеше, че е гладна... все пак, минаха 3 часа от последното хапване. Хапна. После се сети, че й се хълца. След това припомни, че е време да сменяме памперса. И, когато всичко беше ок, се оказа, че просто вече не й се спи. И няма нищо против да се гушка в някой и да си зяпа наоколо.

зяпащото бебе Ради снощи

Междувременно Мая се събуди.

И денят започна.

Закуска за едната, втора закуска за другата.

Гушкане на едната, компания до столчето за хранене на другата.

Памперса на едната, памперса на другата.

Сега Ради заспа. А Мая е до мен и се катери върху новата количка. (Мисля, че я прие за новата си играчка.)

Навън все още е прекрасно тъмно, мрачно и идеално за сън.

В пристъп на драматизъм, сутринта си мислех, че никога не ми се е спяло толкова много.

Малко след това се сетих, че същото си повтарях и миналата година.

Догодина всичко ще е ок :)

Междувременно сега ще се възполвам от затишието, за да измия чиниите, внеса мъничко ред в кухнята и сложа да се готви нещо за обяд. В идеалния случай... ако някой не се събуди или на друг не му доскучее...

Мая се катери, докато пее приспивна песен на бебето

Кифли

По случай новия месец, планът за днес беше да си направим кифли.

И така, от няколко часа се опитваме да направим кифли.

Кифли със сирене и магданоз.

Кифли с топено сирене.

Кифли с мармалад.

Кифли с шоколад.

Кифли много, за всеки вкус.

С надеждата Мая най-после да хапне (нещо различно от хляб и бисквити).

Какво се случи?

След дълги приготовления...

... като хранене, носене, 3 опита за приспиване на бебе Ради...

... посрещане на Мая и Вили... опити за хранене и носене на Мая...

... и отново носене и опити за приспиване на Ради...

... стигнахме до началото на рецептата -

да стоплим мляко, към което да добавим захар, малко брашно и мая.

И, разбира се, оказа се, че прясното мляко... май вече не е толкова прясно.

Изпратихме Мая и Вили на пазар за мляко, а ние...

... отново хранене, носене и опити за приспиване.

Минути по-късно продължихме все едно нищо не се е случило.

Докато Мая не докопа торбата от пазара, качена уж на високо на масата в кухнята.

Дръпна я, тя падна пред нея, Ради се стресна и събуди, почна да плаче, Мая веднага се присъедини и последва едно бебешко надвикване.

Още няколко минути по-късно,

четиримата седнахме на дивана пред телевизора.

Мая си лапна биберона (като истинско бебе), Вили я гушна,

а ние с Ради отново преминахме в режим "хранене и опити за приспиване",

докато всички гледахме Семейство Флийнстоун.

И, естествено, точно в този епизод Уилма каза на Фред, че ще има бебе :)

Всички се успокоиха, а аз замесих тестото.

Докато чакахме да втаса, Мая се запозна с точилката. Мисля, че пламна любов.

Общо взето, след това всичко тръгна гладко.

***

Кифлите са по тази рецепта - цък. Но с пълнозърнесто брашно.

Кифлите с шоколад са маркирани с ядки отгоре, че да ги крием от Мая.

Тя яде!

***

При три мадами вкъщи, срамота Вили да не получи по някоя и друга кифла от време на време :)