"Не, че вкъщи сме много хора... просто децата станаха много"

Тази култова фраза принадлежи на Вили.

Каза я преди около 2 седмици.

Не си спомням повода, но подозирам, че в този момент сме гледали от кухнята към хола и сме виждали само и единствено играчките на Мая... навсякъде.

В момента виждам същото + Мая, която разнася из стаята една закачалка с моя жилетка, оставена уж да съхне.

Колкото и да е весело с повече деца вкъщи, понякога трябва да се пребориш с идеалистичните-си-възгледи-за-родителство и да се пуснеш по течението. Нищо, че после сигурно ще ти излезе през носа.

Грешка номер 1:

Показахме на Мая що е то "Маша и Мечокът". Ужас на ужасите. От петък насам вкъщи не се гледа нищо друго. Ако, не дай си Боже, пусна музика или "Преди обед" по Бтв (което всъщност си е приятно за гледане), за части от секундата Мая е вече при мен, грабва дистанционното от ръцете ми, само за да ми го подаде отново с "Ма ма ма ма!" И това не е "мама". За щастие, поне не стои пред телевизора, а щъка наоколо и обръща внимание на Маша все по-рядко.

Грешка номер 2:

Мая видя рафта с бисквити/ солети/ зрънчо Слънчо. Не, че беше толкова скрит... И сега периодично застава пред него, вдига глава нагоре и започва да повтаря "тоуа, тоуа, тоуа!", докато сочи някъде в нищото. Вече почти сме го изпразнили от вредно съдържание, с намерението повече да не й купуваме нито бисквити, нито солети, нито Слънчо. Междувременно, по няколко пъти на ден изкарва сърцераздирателни сцени под рафта.

Грешка номер 3:

Купуването на играчки без повод е нещо, което по принцип не харесвам. Докато наблюдавам по цял ден Мая, си отбелязвам на кое вече не обръща никакво внимание. Периодично открадвам по някой час без нея, за да подменя играчките - тези, които в последните седмици са й били все пред очите, отиват в дъното на кутията, за да освободят място на забравените. Засега системата действа :) И все пак, има моменти, в които много много много ни се приисква да я зарадваме с нещо ново и, колкото е възможно, по-занимателно. От известно време забелязваме големия й интерес към кухнята и готвенето, затова искахме да й организираме един малък неин кът. В събота тайно от нея купихме разни дреболии и днес цял ден ги разнася, подрежда, преподрежда, сипва чай, пие чай, мята палачинки и т.н. Да речем, че поводът е раждането на бебе Ради :)

Грешки или не, благодарение на тези дреболии се печелят по 5-10 ценни минути за други дреболии, като приготвяне на обяд или вечеря.

Днес новата кухня ми спечели време да забъркам и изпека бананови мъфини за следобедна закуска. Което си беше почти час ;) Рецептата е от тук - цък. Нашите изглеждат почти шоколадови, заради пълнозърнестото брашно и кафявата захар.