сън, сън, сън, сън, сън, сън, сън, сън, сън

Колкото и пъти да го напиша, няма да е достатъчно :)

Днес се събудих и беше едно такова тъмно, мрачно, идеално за сън.

Бебе Ради тази нощ категорично отказа да заспи в кошчето и през цялото време си остана върху мен. Докато мисловно я пренасях към кошчето, за да мога поне за минутка да се протегна, си помечтах за още половин час сън.

Естествено, докато я пренасях, тя се събуди и вече знаеше, че е гладна... все пак, минаха 3 часа от последното хапване. Хапна. После се сети, че й се хълца. След това припомни, че е време да сменяме памперса. И, когато всичко беше ок, се оказа, че просто вече не й се спи. И няма нищо против да се гушка в някой и да си зяпа наоколо.

зяпащото бебе Ради снощи

Междувременно Мая се събуди.

И денят започна.

Закуска за едната, втора закуска за другата.

Гушкане на едната, компания до столчето за хранене на другата.

Памперса на едната, памперса на другата.

Сега Ради заспа. А Мая е до мен и се катери върху новата количка. (Мисля, че я прие за новата си играчка.)

Навън все още е прекрасно тъмно, мрачно и идеално за сън.

В пристъп на драматизъм, сутринта си мислех, че никога не ми се е спяло толкова много.

Малко след това се сетих, че същото си повтарях и миналата година.

Догодина всичко ще е ок :)

Междувременно сега ще се възполвам от затишието, за да измия чиниите, внеса мъничко ред в кухнята и сложа да се готви нещо за обяд. В идеалния случай... ако някой не се събуди или на друг не му доскучее...

Мая се катери, докато пее приспивна песен на бебето