възглавницаТа или как разбрахме, че Ради порасна

Преди две седмици

съботата се оказа слънчева и топла.

Затова поехме на първото по-дълго пътуване за Ради -

до Силистра.

Идеята беше двете бебешочета да видят Дунав и...

да се отбием до един магазин за ръчно-правени-ци.

Доброволно признавам, че редовно следя

страничката му във Фейсбук 

и

от няколко месеца

подхвърлям на Вили идеята да отидем да го видим.

И така,

преди две седмици

съботата се оказа слънчева и топла,

а ние се озовахме в Силистра.

С Мая влязохме в магазинчето

и...

излязохме с нейната първа възглавница...

както и едно вълшебно зайче-подарък.

Зайчето беше гушкано през целия ден,

после хранено и приспивано вкъщи.

***
"Възглавницата на Мая" не стигна до леглото й.

Покрай игрите й си намери мястото -

върху дивана.

Покрай възглавницата пък

Ради също си намери ново място -

на дивана.

През деня все по-рядко се застоява в кошчето.

Сега й харесва да си лежи на дивана,

да се смее, да се опитва да бърбори и

да се кокори

срещу възглавницата.

Май ще трябва да ходим за втора.

кантарЪт

Уж аз ще отслабвам, 

а Мая измъкна кантара днес... 

който беше скрит дълбооооко под секцията,

естествено.

След като сутринта закуси,

а Ради хапна и заспа отново,

се възползвах от спокойствието

и започнах да подреждам насам-натам.

Докато сгъвах завивката на Мая в спалнята,

чух едно тропане, тракане, суркане, пъшкане.

На бегом отидох до хола.

И видях Мая - извадила кантара,

качила се е върху него и

марширува на едно място -

явно очарована от шума на подметките. 

Разбира се, широката усмивка беше залепена на лицето й.

Върнах се спокойна в спалнята.

Щом подхванах да оправям нашето легло,

тупур-тупур,

дойде при мен с кантара.

Остави ми го пред краката.

Небрежно отклоних поканата й

и се насочих към хола.

Тупур-тупур,

Мая дойде отново с кантара.

Този път взех фотоапарата.

Щом разбра, че ще има снимки,

веднага се качи и ухили...

и забрави, че искаше и мама да се претегли.

Ако не друго, най-после разбрахме колко тежи :) 

Кутията с бухалите и петък 13-и

Преди две години,

пак на петък 13-и,

само че през декември,

получихме Кутията с бухалите.

Тогава тя беше пълна с коледни играчки -

подарък за подписването ни с Вили.

***
След като мина Коледа и прибрахме играчките,

започнахме да прибираме в нея първите подаръци за Мая -

малки дрешки, дрънкалки, мечета, биберони, лигавници и т.н.

Отстъпихме й Кутията с бухалите

и тя се превърна в "Царството на играчките на Мая".

***
Обаче през последните седмици (включително и днес)

Кутията с бухалите претърпя няколко падания

на малки човеци върху нея

и стана ясно, че играчките на Мая ще си търсят друго царство.

***
И понеже днес е петък 13-и,

ми се стори добър момент да превърнем част от Кутията с бухалите

в

по-малка Кутия с бухали,

която закачих на таблото за бележки в кухнята

със съвсем сериозната задача да събира

всички талони за отстъпки, промоции, игри и т.н.,

които ни дават в магазините и за които забравяме почти веднага.

Руската салата като терапия

Вчера беше един от онези дни...

... когато успяваш да хапнеш за първи път в ранния следобед,

... когато по-малкото бебе вкъщи решава, че следобедът ще плаче с всички сили, ако мама го остави или реши да седне,

... когато по-голямото бебе решава да се включи в "хора на сърдитите бебета", щом стане от следобеден сън,

... когато късният следобед премине в едно безкрайно преобличане и сменяне на памперси,

... когато по-малкото бебе спи, а всички останали сядате да вечеряте и... аха... да грабнеш първата хапка... то се буди гладно,

... когато към 23:30 ч. всички най-после заспят, а ти започваш тепърва да вършиш всичко, което не успя през деня.

Днес трябваше да бъде различно.

Ради спеше кротко сутринта, така че закусих с Мая. Дори реших да си пробвам късмета и й пуснах "Маша и Мечокът", а аз взех "Стражите! Стражите!" на Тери Пратчет... книга, която чета от седмици, а съм едва на 56 страница... Най-после ми стана интересна и... аха да се засмея... Мая усети, че пропуска нещо. Накратко - последва рев и тръшкане в желанието си да вземе книгата. Станахме от масата. Ради се събуди от шума.

Започна поредното безкрайно преобуване и преобличане.

Докато сменях памперса на Ради, Мая се качи на дивана до мен. В момента, в който се обърнах да я видя, вече се беше изправила и засилила напред... при което се озова на земята с главата напред. От няколко седмици това беше най-големият ми страх. Случи се. Поплака малко в мен, дръпна се и продължи да щурее ухилена из вкъщи. Преди час пак се успокоявахме след падане, за щастие не от дивана. На челото й периодично се появяват червени петна, които до следващото падане вече са изчезнали.

От 10 ч. нататък денят потръгна кротко и приятно.

И следобедът взех решение - ще правя руска салата.

Започнах да режа дребно дребно дребно картофи, кисели краставички, яйца, шунка. През това време Ради си спеше спокойно, а Мая пръсна куп малки листчета за бележки из стаята и се впусна в предизвикателството да ги изрисува всички.

Час по-късно се чувствам бодра и освежена. Може би това е усещането след спа (според любимия ми сайт "Как се пише?" "спа" се пишело с малки букви)? Бонусът при мен е, че и вечерята е почти готова.

След като Мая за първи път опита руска салата, легна да спи.

Ради също все още спи.

При толкова спане наоколо, съвсем се чувствам като на спа.

"Тук има нещо съмнително..."

Мая е ядосана, след като нацели кисела краставичка

Арт маслини

Любов по време на... Мая и Ради

***

The Doors пеят The End в youtube.

Понеже по цял ден не се сещам да пия вода, си направих чай.

Понеже не се сещам да пия и чай, мина около час, докато забележа чашата на плота. 

Сега е леко топъл.

Наоколо е почти чисто и подредено.

Мая спи в спалнята.

Ради спи в кошчето в хола.

Накратко - две от две спящи човечета, чаша чай и The Doors.

Щеше да бъде съмнително перфектно, ако в мивката нямаше чинии за миене.

Слава Богу.

***

И The Doors стигнаха до края на The End

***

Да си дойда на думата.

Любов по време на Мая и Ради е забавна мисъл.

Тъкмо щях да кажа, че сме далеч от клишетата и се усетих...

... през първите дни имахме шампанско и сълзи - 

щом се прибрахме вкъщи с Ради, се появи неотворено шампанско, забравено покрай раждането на Мая.

Тогава изпихме половината, а сълзите се появиха първите нощи, когато на мен ми се спеше, а на Ради - не. (Част от останалото шампанско замина 30-на дни по-късно, когато отбелязахме първия месец на бебето... а финалните глътки изчезнаха за овкусяване на един иначе скучен ориз). 

Като изключим това клише, 

любов по време на Мая и Ради всъщност означава...

... Вили да приспи Мая, след това да се върне, за да ми помогне с нощното носене на Ради по време на колики

... да излезем на разходка с колата, в която да заспят и двете... да грабнем нещо за хапване по пътя, да отидем до плажа с идеята да ядем на предните седалки, докато гледаме морето... в момента, в който отхапваме първите хапки, да се събуди Ради и да започне да плаче, Вили да излезе и отиде при нея, въоръжен с дрънкалка (която не се страхува да използва), за да мога да хапна поне аз на предната седалка, докато гледам морето (и една мадама, която се мъчи да паркира до нас) 

... всяка сутрин, докато Вили приготвя закуска за Мая преди работа, да ме пита какво ми се хапва

... да гледаме филм в продължение на седмица, докато единият гушка Ради, а другият е седнал на земята и играе с Мая... понякога даже и хапваме пуканки, скрити през девет възглавници зад десета, за да не ги види Мая.

***

На фона на цялата тази романтика,

снощи Вили ми отправи едно предизвикателство:

да изгледаме заедно всички части на "Междузвездни войни".

Това ще е сериозно доказателство за любов, защото този филм ми е като ходещо шествие по Хелоуин.

Дали да не отвърна после на удара... и с кои филми?

***

А Youtube серията изненадващо завърши с Nick Cave и Babe, You Turn Me On