"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

понеделник, 30 март 2015 г.

Стената и Мъфинът... или

1 новогодишна цел - отметната

остават още 11 :)


мисля, че една от най-любимите ми кухненски придобивки се оказа стената, на която сложихме корк... там се заформи истински оазис на организацията

на Стената на всеки 2-3 седмици закачвам нов хранителен календар на Мая, в който ежедневно описвам какво е яла и какво ново сме въвели... в началото, когато хапваше значително по-малко и всеки ден беше "ухааа нещо ново!", отбелязвах и реакциите й - какви физиономии е правила, дали имам съмнения, че после я е боляло коремчето, дали е повръщала и т.н.

на Стената е и нормалният ни календар, в който пък стриктно отбелязваме рождените дни, годишнините от сватби и т.н., така че другата година да знаем още преди Фейсбук, мама, баба и т.н. на кой ще честитим

на Стената е и списъкът със задачи за 2015... общо взето, всеки ден взаимно си се присмиваме с него :)

точка 10: Да се науча да правя мъфини 

тъй като отново имах 2 белтъка, останали след поредната супа с коприва + застройка само с жълтъци, си харесах тази рецепта - цък.

никак не е трудно... единственият недостатък е, че изпоцапах де що намерих големи купи вкъщи

за да бъда наистина коректна към списъка си, остава за следващия път да се науча да правя и шприцованите бели калпачета отгоре, които ми приличат на сладоледа във фунийка от машина


замаскиран липсващ мъфин с чашка, пълна с черен шоколад, сметана и малко пудра захар

междувременно Мая се забавлява в кошарата с пакетчетата царевично нишесте, малко преди да отидат в тестото


понеделник, 23 март 2015 г.

Първата среща с Пепеляшка...

... е поучителен момент за момичето,

в който научава, че лошите сестри са тези, които не помагат в чистенето,

всички ще ах-кат след нея... барабар с принца... само, ако се намеси феята,

а щастливият край се случва през деня... след полунощ...

обаче дали днес, вместо да четем Пепеляшка, не трябваше да изчистим?










петък, 20 март 2015 г.

За Париж и Френския Макарон

***
Във вторник сготвих супа с първата за сезона прясна коприва. За да ядем заедно с Мая, добавих накрая само жълтъците на 2 яйца. И тъй в хладилника останаха два белтъка. Гугъл ме посъветва да изчакам ден-два-три и да направя от тях прочутите френски макарони.

***
Преди година и половина, още преди Мая да стане госпожица бебе и все още си беше само миниатюрна Точица, с Вили се разходихме с кола до Йена в Германия, а от там сменихме 4 влака до Париж. Всички романтични представи а-ла-Рататуй за града се изпариха още от гарата, когато ни посрещнаха полицаи с автомати. Докато вървяхме към квартирата, оглеждахме французите и осъзнахме, че, предвид тена им а-ла-много-черен-шоколад, явно детството им е минало доста по на юг от Париж. Може би цялата ромнатика на града беше събрана в квартирата. Банята/ тоалетната беше без врата, а със завеса, предразполагаща към бързо сближаване, а пружините на разтегателния диван, на който спяхме, изнасяха цели симфонии при всяко помръдване. Хубава квартира беше :) Нищо, че нямахме гледка, защото пред прозореца ни имаше скеле.


***
Три дена се шматкахме само и единствено пешеходно из града. Почти станахме парижани - научихме се да пресичаме само на червено, носихме си черните очила, не ах-кахме пред Айфеловата кула и не се наредихме на огромната опашка, за да се качим... вместо това си купихме бира и седнахме на поляната пред нея... кеф.


 ***
Обаче... не бяхме съвсем парижани. Спирахме се пред почти всяка сладкарница, снимахме витрините с шоколад, снимахме и цените по витрините на Шанел и компания. Взехме си дозата романтика от града и си имахме истинско предложение за брак край Сена. Снимахме почти всяка булка, която минеше край нас. И вече знам - да си със сватбена рокля в Париж е най-изтърканото неща на света и само на туристите им прави впечатление. По-добре бъди атракция насред Каспичан.


***
Сега вече да си дойдем на думата за френския макарон. Бяхме решили, че в Париж е задължително да вървим пеша, да пием вино, да хапнем поне веднъж в истински френски ресторант (финансово веднъж се оказа напълно достатъчно), да закусваме с кроасани и, разбира се, да опитаме прословутия френски макарон.

Първият ден, в който се разхождахме, от всяка втора витрина ни се хилеха различни по големина и цвят макарони. Понеже бяхме чували, че са... ухааа уляляля и т.н.... а бройката беше между 2 и 5 евро... решихме, че трябва да намерим идеалният и най-вкусен парижки макарон. От много търсене взе, че стана 3-ят ден. И миниатюрната тогава Мая реши да напомни за себе си. В резултат се оказа, че от раз вече не мога да търпя сладникавия вкус на кроасаните, всички аромати на подправки, които се носеха от всяка улица и... общо взето, мечтаех не за макарони, а за филия с лютеница и сирене.

Така си останахме без макарон.

До днес :)

***
Тръгнах да се подготвям по рецепта от тук - цък. Вили ми донесе шамфъстък... който, след като обелих... и похапнахме уж малко... се оказа по-малко и от половината в рецептата. В опит за импровизация извадих от шкафа полупълния пакет със сурови-бадеми-от-не-знам-си-кога. Пак не улучих грамажа... с някакви си 30-на грама по-малко, но пък се успокоих, че и яйцата ми бяха мънички и може би белтъците не отговаряха на изискванията за тегло...

След като Мая си взе обедната дрямка, се захванах да мисля как да смеля ядките толкова фино, че да приличат на брашно. Грабнах любимата си жълта орехомелачка. С шамфъстъка нямаше проблем. Бадемите обаче... я счупиха. Тъжно. И чак тогава се сетих, че към пасатора имаше нещо като блендер. Ползвах го за първи път. Стана. Е, не го докарах чак до брашно, но пък Мая толкова се разстрои от шума, че се наложи всичко да става много бързо.

Докато макароните се пекоха, направих крема за слепване... от крема сирене, 4 разтопени шоколадови бонбона и умерено количество бейлис... който извадих от скритите си запаси с алкохол... за кулинарни цели де :)

Междувременно, докато проучвах френския макарон, попаднах тук. И се оказа, че... ако това моето е френски макарон, то аз съм мома французойка.

Открий милионите разлики...
На вкус обаче си е супер.
Минус пресятото фино бадемово брашно.
Минус сладкарските бои (но пък аз сложих какао за цвят).
Минус шприцованите кръгчета.

сряда, 11 март 2015 г.

Възхищение на по солета

Седим си с Мая на дивана/ леглото и ядем солети.

Във фурната се пече първият ми опит за мусака... с картофи, моркови, печен пипер, печен патладжан, пиле, вино, мащерка, градински чай и магданоз.

По инструкции на мама във Фейсбук, половин час по-рано забъркахме с Мая заливката... по-точно тя се опитваше да се метне в нея, докато едва я удържах с едната ръка.

Та мусаката се пече, заливката изстива, а ние с Мая ядем солети на дивана/ леглото.

Около нас е пълно с малки парченца, които Мая не успява да изяде и непрекъснато плюе.

По някое време решава да ми подаде чисто новата си голяма солета.

Отхапвам я.

Мая започва да се смее.

Отхапва си парченце от солетата и отново ми я подава.

Отхапвам и аз.

Не само, че ми се радва, но и гледа с възхищение как я изяждам.

Иска да ми даде още, но солетата вече не се подава от ръчичката й.

Докато я търси, тя пада при останалите парченца около нас.

Продължаваме да унищожаваме другите солети в пакетчето.

Поука: хубаво е някой да ти се възхищава само... защото си хапваш :)

(Мусаката още се пече)


понеделник, 9 март 2015 г.

след-8-мо-мартенско питане

кое е по-неблагодарно:

миенето на чинии

или

бърсането на прах?

малко след справянето и с двете, трупането им започва отначало... порочен кръг

и ей така си минават дните... и всеки път си казвам: само да свърша това, това, това и това... и ще седна до Мая, докато спи, да си изчета най-после Дядо Прас на Тери Пратчет... и Мая се събужда още насред първото "това"


иначе вчера беше забавно

имах смешно още от сутринта бебе, което в опитите си да върви върху нас и по възглавниците на дивана, си загуби половината пижама

имах празнични палачинки

имам и лале :)

сряда, 4 март 2015 г.

Път, Планина и оранжеви Пюрета

Най-после заминахме.
При това почти импулсивно.
Направихме си резервация в събота вечерта и неделя заминахме.

Мая заспа в колата почти веднага, щом излязохме от Варна.
Към Търговище вече беше бодра.
Накичена за първи път с мартеници, си намери занимание в колата... за няколко минути, колкото да им види сметката. После се насочи към мартениците на мама... колкото да им види сметката и на тях.
Към Омуртаг вече й писна да е в нейната си седалка. После й писна да е в мама. После й писна от всичко.


Малко пеене, малко рев, малко писъци, много мятане.
Игра със седалките.
Игра с шумящо пакетче солети.
Успокоително хранене в колата.
Заспа.
Точно преди да спрем пред хотела в Габрово.

Събуди се като слязохме от колата.
На рецепцията...
явно беше толкова очарователна с червените си бузки и рошава коса...
че ни предложиха да сменим резервираната двойна стая с апартамент...
за същата цена...
за да ни е по-удобно.
Съгласихме се.
Заради бебето... нали.

Оставихме набързо багажите.
Бърза смяна на памперса.
И на разходка.
В Етъра.

9 месеца почти не я возихме в количка
и точно сега решихме да го направим.
Грешка.
С цялата тази автентична настилка от камъни и камъчета на горката Мая й се раздрънка главата.
И познатата схема - татко носи бебето, а мама бута количката.

Дали защото се разхождахме в късния следобед...
дали защото слънцето го нямаше никакво и стана хладно...
но в един момент се усети как сякаш всички разхождащи се
огладняхме.
Насочихме се към фурната.
Тц.
Всичко свършило.
Останал само домашен айрян.

През главите ни мина една порочна мисъл за солетите на Мая в чантата ми...
Отмина с първия аромат на скара от далечината.
Седнахме.
Вили отиде да купува храна.
Аз сложих Мая обратно в количката.
Рев веднага, като по команда.
Щом обаче й споменах "манджа", спря и ме загледа с интерес.
Щом извадих бурканчето с някакво гадно оранжево купено пюре от зеленчуци,
буквално извика от радост.
Изяде го почти цялото.
Като изключим лъжицата, която се озова върху космонавта.
Накрая вече заспиваше, но не спираше да си търси манджата.


На път към колата вече беше дълбоко заспала.
Събуди се някъде из Габрово, докато се разхождахме.
Обратно към хотела.

Мая бодра играе на дивана в хола на апартамента.
Ние дремем и се чудим колко ли е часът.
Още няма 8.
Ужас.


Час по-късно сме се отказали да се борим с Мая и чорапите й.
Седи си боса.
В стаята е топло.
Още час по-късно Мая вече спи.
Вили пие бира, а аз ям краставица.
На това му се вика почивка.

Будим се сравнително рано и сме бодри... въпреки нощното ставане.
Друго си е планинският въздух.
В кухнята на апартамента правим попара на Мая.
Грабваме се тримата, заедно с паницата й, и слизаме за семейна закуска.

Оправяме се набързо и се изнасяме.
Заминаваме към Трявна.
Пристигаме, а Мая спи в колата.
Пак не я оставяме.
В количката продължава да дреме.
Най-после грее хубаво топло слънце.

Заминаваме в късния следобед.
Мая вече прилично изтощена проспива почти целия път.