"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 3 януари 2016 г.

Следпразничен хаос... или историята за Мая и първия шоколад

Последен празничен ден.

Хаосът е в разгара си.

Играчките са навсякъде.

Закуската от палачинки премина в обяд.

Тъкмо реших, че ще бъда "дзен" и ще се насладя на последната палачинка...

тръгнах да намалявам телевизора...

и в тази кратка секунда...

Мая се пресегна и грабна палачинката от чинията,

буквално под носа ми.

И не просто я грабна,

но,

разбира се,

започна да я мята насам-натам.

Сирене и сладко навсякъде.

Честита 2016.

Преминахме през няколко опита за приспиване на Мая...

междувременно Ради си поспа в кошчето няколко часа,

на крачка от цялата лудница...

та след като Мая не се поддаде на приспиване,

скочи от дивана,

отиде до столчето за хранене и се опита да се покатери,

нещо ни подсказа, че в целия този следпразничен хаос

сме забравили да нахраним бебето :)

Обядът вече се приготвяше,

но детето искаше нещо сега!

Опит за баламосване с банан.

Тцъ.

На Вили му хрумна добрата идея да й даде от празничните меденки,

които направих

(и бяха пълен провал, след като отказаха да омекнат, въпреки че ги затворих веднага в кутия).

Малката подробност беше, че освен меденките

направих и шоколадови бисквити,

които затворих в друга кутия,

естествено,

същата на вид.

(Които отново се оказаха пълен провал.)

Разбира се,

ясно е какво се случи.

Известно време след това Мая повтаряше "колад! колад! колад!"

Едва ли усети кой знае какво от провалените бисквитки,

но определено се позабавлява на суматохата между нас :)





2 коментара:

Violka-Antevasin каза...

За "тазманийския дявол", няма празници, няма почивдни дни няма, нови години хахахах той вилнее винаги и с пълна сила :))))) и колкото по-уморен е толкова по-див става - видях го с очите си хахаха

Plamena Markova-Koleva каза...

Още ли не си забравила ужаса, който преживя от Мая без следобеден сън :D