Приготвям следобедната закуска на Мая.
След като от 14 ч. съм започнала с опитите да я приспивам...
докато Ради спи...
а Мая с писъците си я събужда...
и двете започват да се хилят една на друга...
пък аз им пея "Зайченцето бяло"
и, понеже виждам, че мелодията действа приспивно,
след двата куплета, които знам,
започвам да редя измишльотини за тъжното зайче,
което седи и плаче за своите моркови, които си вари в тенджерка...
уж ще спят, а
Мая скача от дивана,
отива в собствената си кухня, подарък за Коледа,
и ми носи 3 моркова - играчки от плат, едно ножче и малка тенджерка...
смеем се, даже и Ради.
И така, след час и половина опити стана ясно, че следобедният сън избяга през прозореца.
Седя в кухнята и приготвям на Мая следобедната закуска.
По едно време чувам нейното "тупур-тупур".
Обръщам се и я гледам как се задава, лапнала биберона, гушнала пеещия жираф и хванала одеялото си в другата ръка - на лице са всички задължителни елементи за съня на Мая.
Успява някак да си вземе биберона в ръка и се провиква:
"Айе, мамоооо"
прави ми знак с ръка да я последвам и тръгва обратно към дивана.
Явно ще се спи.
Ляга до Ради, а аз се настанявам между тях.
И двете искат да ме хванат за пръста.
Почваме пак "Зайченцето бяло".
Ради огладнява.
Всички се разсънваме.
16:20 ч.
Примирили сме се, че няма да се спи.
Усилили сме музика. Аз готвя, Мая си е донесла кухнята до мен и ме имитира, Ради се хили в кошчето до нас.
Всъщност защо ни е следобеден сън? Така добре си общуваме.
20:10 ч.
Ние сме готови с вечерята.
Храня Ради.
Междувременно поглеждам към Мая, която сме оставили на столчето за хранене да гледа "Маша и Мечокът" -
отпуснала е главата си върху масичката и е разперила ръце.
Спи.
Вземам я, мия я, преобувам я, обличам пижамата... спи дълбоко.
Малко след нея заспива и Ради.
Ред е на дежурното миене и подреждане.
21:50 ч.
Готова съм.
Решила съм да се поглезя - ще опиша днешния ден, докато слушам музика.
Тъкмо мушвам слушалките в лаптопа и с периферното си зрение виждам как Мая е дошла до края на дивана и ми се хили.
Наспа се.
Сега с Вили си играят.
Очаква се да заспим късно.
Ради още спи.
Ще заспим много късно, ако и тя реши да си се гледаме и усмихваме до 3 ч. сутринта, както взе да й харесва.
А сутрешното събуждане е весело.
Няма коментари:
Публикуване на коментар