"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 24 февруари 2016 г.

Развръзката на коледния подарък или защо се отказваме от "Българан"?

Тази Коледа с Вили решихме да си разменим подаръци-преживявания.

Сами си ги пожелахме и на теория нямаше как да сбъркаме.

Вили си поиска театър. Зарадвах се и аз, защото не бяхме ходили от близо 2 години.

Избрах постановката "Горката Франция", която обещаваше да бъде нещо забавно... в Париж.

(Едно кратко въведение - ако искаш да гледаш постановка на театър, различен от Варненския, това се случва с посредничеството на "Българан". Но, ако искаш да ти е удобно, докато гледаш постановката, следиш тя да не се играе на тяхна сцена. А само и единствено във Фестивален и конгресен център - Варна.)

И тъй като "Горката Франция" трябваше да се играе на 19 декември именно във Фестивален център, категорично беше постановката-фаворит.

За по-удобно купих билетите онлайн през сайта на Фестивалния, разпечатах ги и опаковани зачакаха под елхата да дойде 19 декември.

                                         
Тъкмо започнахме да замисляме план "кой, кога и как да гледа бебетата", когато... на 18 декември... получих от "Българан" писмо на електронната си поща, че:

УВАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ,
УВЕДОМЯВАМЕ ВИ, ЧЕ ПОРАДИ ТЕХНИЧЕСКИ ПРИЧИНИ "ГОРКАТА ФРАНЦИЯ"
НЯМА ДА СЕ ИГРАЕ НА ПЛАНУВАНАТА ДАНА 19 ДЕКЕМВРИ.
СЛЕДВАЩАТА НАСРОЧЕНА ДАТА Е 17 ЯНУАРИ ОТ 19.00 ЧАСА НА ОСНОВНА СЦЕНА.

ВСИЧКИ ЗАКУПЕНИ БИЛЕТИ ИЛИ ВАУЧЕРИ ЩЕ ВАЖАТ БЕЗ ПРЕЗАВЕРКА
ИЛИ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕЗАВЕРЕНИ ЗА ДРУГО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ.

ИЗВИНЯВАМЕ СЕ ЗА ПРИЧИНЕНОТО НЕУДОБСТВО.


Понеже аз много обичам културните и изчерпателни съобщения, махнахме с ръка и просто отбелязахме новата дата в календара.

Разбира се, оказа се, че точно на 17 януари към обяд Вили трябваше да замине по работа извън града. Започнахме да замисляме следващия план - кой ще отиде на театър вместо нас. (Което за щастие не се оказа трудно :)). Но точно тази неделя заваля сняг. "Големият сняг", който блокира страната. И така се получи поредното съобщение от "Българан":

Поради влошената пътна обстановка и лошите метеорологични условия в страната, както и от забраната за движение по републиканската пътна мрежа на тежкотоварни автомобили, уведомяваме зрителите, че декоровозите обслужващи технически представлението "Горката Франция" е невъзможно да пътуват от София до Варна

Поради тази причина изиграването днес /17 януари/ на сцена "Българан" е невъзможно.

Новата насрочена дата е 13 февруари от 19.00 часа.

Всички закупили билети или ваучери ще могат да ги използват без презаверка.

Сняг има... ок - съгласихме се. Понеже бяхме твърдо решени, че тази горкичка Франция ще се гледа (макар и не като коледен подарък, а такъв за рождения ми ден), отбелязахме новата дата в календара, 

На 13 февруари беше готов поредният план "кой, кога и как да гледа бебетата". Общо взето, почти целият ни ден беше организиран около него. Отиване при баба и дядо, заиграване, хапване, пак заиграване, измъкване до вкъщи, за да се преоблечем "официално за театър", проверка на електронната ми поща (слава богу, писмо няма, ще я бъде горкичката Франция), връщане при баба и дядо, влизане на пръсти, защото Мая и Ради спят, тихичко вземане на Ради, за да я нахраня, сънливо хапване-заспиване-будене-хапване-заспиване-будене-хапване-заспиване, тихичко оставяне на Ради да спи отново и изнизване на пръсти, за да не събудим Мая. 

Успяхме. 10 минути преди постановката стояхме с разпечатката за закупените билети пред Билетната каса на Фестивалния. 

Мъж и жена пред нас попитаха за "Горката Франция. Служителката им каза, че такава постановка... няма. Веднага се присъединихме към разговора, за да съобщим, че и ние сме с билети... и вече 2 месеца чакаме тая Франция. 

Появи се още една служителка на Фестивалния, за да ни каже, че тази постановка я няма в афиша им. За щастие, се сети да се обади в "Българан". Минута по-късно дойде да ни каже, че постановката е отпаднала и от "Българан" ще възстановят парите ни през следващата седмицата.

Здраве да е. Махнахме с ръка и се отдадохме на забравен "вечерен живот"... или спирка за бира и картофки, а след това разходка из центъра. 

Следващата събота излязохме четиримата на разходка. На връщане минахме през "Българан" да си вземем обратно парите.

Разбира се, в Билетния център влязох аз, в ролята си на човекът-който-се-опита-да-направи-коледен-подарък. Вътре една жена на малко по-средна възраст над средната четеше вестник. За нещастие, наруших съботната й идилия. След кратко въведение, получих краткия отговор: "Пиесата се игра тук на 13 февруари. Ваша е грешката, че не сте дошли." 

Започнаха се едни въпроси, едни обяснения. Накратко - поне 10 пъти виновната излязох аз: че съм решила да купя билети онлайн, че не съм минала да ги заверя още при първото отлагане (нищо, че в съобщението пише, че няма нужда), че изобщо вярвам на съобщенията...

всъщност получих и следния коментар "Абе много знам аз какви съобщения изобщо сте получила и дали са от нас!"

... че не съм видяла промяната на сцената (която обаче не е спомената във второто съобщение), че не влизам ежедневно в сайта на "Българан", за да следя промените, че щом съм получила отговор от Фестивалния, за всеки случай не сме минали и през "Българан"...

и поредният коментар "От къде да знам дали изобщо сте говорили с някой във Фестивалния!"

... и т.н., и т.н. 

Накратко - пари не се връщат. А клиентите винаги са виновни.

Разделихме се с репликата от моя страна "Едно е ясно - повече билети за театър в "Българан" няма да купим"

Разбира се, това не беше краят. Бях толкова ядосана, че трябваше да напиша "гневно писмо" на "Българан" и Фестивалния комплекс.

От "Българан" не отговори никой - въпреки цитираните техни писма, от които става ясно, че последната промяна в сцената не е спомената. 

В понеделник обаче получих отговор от Фестивален комплекс. 

Здравейте г-жо Маркова,

Театралната постановка "Горката Франция" се е изиграла на 13.02.2016г. в театър "Българан", като информация за това е била медийно разгласена и изпратена по е-mail.
Въпреки, че Фестивален и конгресен център не носи отговорност за промяната в афиша на други културни институции, ще Ви бъде възстановена заплатената от Вас сума на касата на ФКЦ. Моля заповядайте в рамките на работното време на Билетния център, но не по-късно от 24 февруари 2016г.

Моля, да носите разпечатка на билетите, както и документ за заплатената сума.

Хубава и успешна седмица!

Вчера с Ради отидохме да вземем сумата от билетите. 

В Билетния център на Фестивалния ни посрещнаха културно. 

Там ще се върнем.

В "Българан" - няма.

Отдаваме се на Варненския театър :) 

Толкова просто стоят нещата с клиентите. 

петък, 19 февруари 2016 г.

"Тихо, мама е на уебинар"

В понеделник на електронната си поща получих покана за уебинар.

След (да речем) кратко осмисляне на тази нова за мен дума,

разбрах, че ме канят на онлайн семинар.

Темата "Собствен дом или живот под наем?",

както и представянето на лектора

Мирослав Запорожанов е бивш брокер на фондовата борса, а понастоящем е сериен интернет предприемач.

ме наведоха на гъделичкаща не-мамешкото-ми-Аз мисъл -

тук няма да се говори за бебета :)

Записах се веднага.

Толкова се ентусиазирах, че го отбелязах в календара.


8 часа.

Започнах да мечтая как четвъртък сутринта Мая и Ради ще поспят до късно, така че да успея стриктно да изслушам всичко.

Два дена по-късно получих писмо от лектора, което завърши с ключовото "Поздрави и до утре вечер!"

Върнах се обратно на страницата на уебинара, която отброяваше оставащото време, за да видя измамното 8... pm.

За малко да се размина с уебинара... събитието на седмицата.

Все пак, оставих отворена страницата.

***
Снощи.

Хапнахме, преобухме бебетата, нахраних Ради и в 19:50 вече бях пред лаптопа.

Мая предпочете да остане до мен, на столчето си за хранене.

20:00

Лекторът се появи.

Мая веднага се оживи и започна да му маха.

Първите му думи тя ги посрещна с бурни овации и възгласи "бавуу".

Вили усети на къде отиват нещата и ми донесе слушалки.

Щом Мая получи тефтер и химикал, се отдаде на рисуване и временно изгуби интерес.

Аз пък се отдадох на финанси.

***
20 минути по-късно Мая щурееше наоколо и периодично минаваше да хвърли по някоя усмивка на слушалките.

30 минути по-късно Ради изгуби доброто си настроение. Дойде при мен за пробно хапване. Отказа.

60 минути по-късно Мая отново седна да рисува на столчето.

Ради дойде пак при мен да се гушкаме и... да играе с кабела на слушалките.

90 минути по-късно Мая хапваше сухари. А Ради вече спеше във Вили.

Малко преди 22 ч. уебинарът приключи.

Близо 2 часа разговор за пари, инфлации, проценти, загуби... Кой да повярва, че подобно разнообразие  ще ми хареса толкова :)

***
За награда - накрая Мая получи слушалките, които толкова искаше цяла вечер.

Сложих й ги на ушите, тя ги свали веднага с "Не, не!" и ми ги върна обратно, сочейки да ги сложа аз.

Помаха отново на лектора и му каза "Кай, кауу" ("Край, чао").

четвъртък, 11 февруари 2016 г.

29

***
Когато бях на 10, се появи една традиция:

за рождените дни татко ни подаряваше стихотворение,

а мама - торта. 

Е, разбира се, и на другите подаръци се радвах :) 

***
10

Отново ще празнуваме, мое скъпо момиче, 
святото тайнство на сътворението,
тортата ще заблести с десет свещички вече,
десет пламъка ще огреят деня на рождението.

Колко бързо изминаха тези десет години...
Още пазя вълнението от първите думи изречени,
още помня първите стъпки, плахи и неуверени -
вечно живи да са скъпите спомени са обречени.

Как неусетно детето в теб се променя, 
не само за игри невинни днес си мислиш,
тъгата на сираците приемаш като твоя,
готова си с тях всичко свое да споделяш.

По детски несъзнателно ти се предпазваш
от бурята, около нас и в нас, бушуваща,
приятелството като защитен щит поставяш,
за да спасиш частица от човечността умираща.

Стоя си до креватчето ти и те гледам,
насън усмихваш се щастливо вече,
сякаш надежда във усмивката съзирам...
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,
                       мое пораснало момиче!

***
11

Единайсет години 
пламъчето ти свети,
единайсет години 
с обич светла засети.

Единайсет надежди,
сбрани в ярък букет,
украсяват деня ти
по маршрута поет,

с единайсет върха,
изкачени догоре,
а орлето в теб пърха
все напред и нагоре.

***
12

Слънчев лъч отзарана
се усмихва на всеки.
Малък Сечко се радва,
че е вече десети.

Днес за мама и татко,
като че няма промяна,
но момиченцето ни малко
е израсло сякаш за двама.

И 12 искрици пламтящи,
в мразовития февруари,
ни напомнят: след 4 нощи
ще празнува и любовта ни.

***
13

Тестове, уроци и оценки,
редове изписани и сметки...
И дори на датата рождена
няма отдих, тъй си уморена.
А пък в този зимен февруари
ден десети слънчицето гали.
Ех, как иска ти се да се влюбиш,
с обич да заспиваш и се будиш.
Е, така е, ти си в нова възраст вече,
че ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ
                     са това, човече!

***
Подаръците "без пари" винаги са добра идея.

По случай 29-я си рожден ден,

вчера си подарих преживяването да снимам бебетата, докато спят и се разбуждат.

Докато ме гледаха лекичко сърдито, им обяснявах:

"Мама има рожден ден. Днес ще я целувате."

Е, целуваха ме. Цял ден. По различни причини (убедена съм, че Ради по-скоро се опитваше да ме изяде).




 







сряда, 3 февруари 2016 г.

Шкаф за кухнята на Мая с подръчни материали

Днес с Ради бяхме сами. 

Докато Мая играеше с баба и дядо, решихме да приготвим изненада за нея, когато се прибере. Получи се... даже лекичко изпищя като видя новия си шкаф :)


И така:

Вчера получихме пратка и се озовахме с голям кашон.

Разбира се, Мая веднага се заигра с него... затова, вместо тази сутрин да го изхвърлим, реших да го превърна в шкаф, който да събере нарастващата бебешка кухненска посуда. 

Щом тази сутрин Вили заведе Мая да играе с баба и дядо... Ради хапна и заспа... започна работата по шкафа. 



По някое време взе, че ни свърши лепилото. Всъщност се случи в точния момент - Ради тъкмо се беше наспала. Така че хапна набързо и излязохме на разходка с кенгуруто в хубавото време. Всъщност не очаквах чак такава жега. 

Покрай едното лепило за хартия се разходихме близо 2 часа... и се върнахме със силикон, лепило за декупаж, разни цветни платове, моркови, тиквички и круши. 
(За Ради-архивите - това ни е първото излизане на пазар с кенгуруто.)



След като Ради отново хапна и се заигра в кошчето до мен, се върнахме към кашона. Оказа се, че и двете лепила не са подходящи за хартия :) И, естествено, в шкафа открих... лепило за хартия. 


Междувременно Ради хапна отново, заспа и... към 17 ч. шкафчето беше готово.

Трудната част се оказа да събера възможно най-много от кухненските принадлежности на Мая - обрах каквото успях под секцията, дивана и кошарата за игра. Липсва още много :)



С Вили сме единодушни, че едва ли ще издържи дълго... сигурно Мая скоро ще му види сметката :) Но не губим нищо - само един кашон, който щяхме да изхвърлим.

Дори и само за онзи момент на радост, който видях от Мая, и последвалата игра тази вечер, си струва.