Шкаф за кухнята на Мая с подръчни материали

Днес с Ради бяхме сами. 

Докато Мая играеше с баба и дядо, решихме да приготвим изненада за нея, когато се прибере. Получи се... даже лекичко изпищя като видя новия си шкаф :)

И така:

Вчера получихме пратка и се озовахме с голям кашон.

Разбира се, Мая веднага се заигра с него... затова, вместо тази сутрин да го изхвърлим, реших да го превърна в шкаф, който да събере нарастващата бебешка кухненска посуда. 

Щом тази сутрин Вили заведе Мая да играе с баба и дядо... Ради хапна и заспа... започна работата по шкафа. 

По някое време взе, че ни свърши лепилото. Всъщност се случи в точния момент - Ради тъкмо се беше наспала. Така че хапна набързо и излязохме на разходка с кенгуруто в хубавото време. Всъщност не очаквах чак такава жега. 

Покрай едното лепило за хартия се разходихме близо 2 часа... и се върнахме със силикон, лепило за декупаж, разни цветни платове, моркови, тиквички и круши. 

(За Ради-архивите - това ни е първото излизане на пазар с кенгуруто.)

След като Ради отново хапна и се заигра в кошчето до мен, се върнахме към кашона. Оказа се, че и двете лепила не са подходящи за хартия :) И, естествено, в шкафа открих... лепило за хартия. 

Междувременно Ради хапна отново, заспа и... към 17 ч. шкафчето беше готово.

Трудната част се оказа да събера възможно най-много от кухненските принадлежности на Мая - обрах каквото успях под секцията, дивана и кошарата за игра. Липсва още много :)

С Вили сме единодушни, че едва ли ще издържи дълго... сигурно Мая скоро ще му види сметката :) Но не губим нищо - само един кашон, който щяхме да изхвърлим.

Дори и само за онзи момент на радост, който видях от Мая, и последвалата игра тази вечер, си струва.