Като малка си имах един номер - грабвах най-дебелата книга от секцията (3-и том на Хемингуей), сядах на фотьойла, отварях го и започвах да "чета". Другите ми се радваха колко съм умна, а аз дремех, скрита зад дебелите корици. Днес, приблизително 17 години по-късно, прочетох първия си роман на Хемингуей, от същия този 3-и том. Разбира се, "За кого бие камбаната" се оказа гениален (и още го мисля и премислям въодушевена), а 28-и декември ще остане в моята история като Денят, в който пораснах още мъничко :)
... надеждата, очакването и вярата в нещо безусловно добро. Дядо Коледа, подаръците, украсата и печеното пиле са просто декор. Пожелавам ви да отпразнувате тези дни със сърцето си и всички сетива, да поздравите поне един човек, да дадете поне една прегръдка с искрено желание и да се усмихнете поне веднъж спонтанно и безгрижно :)
Същинската подготовка за Коледа започна в неделя, 13-и. Първата украсена елха вече е факт - тази на Стънчо в Стара Загора. Сега ме очаква и тази във Варна :)
Със сняг на парцали, замъглени прозорчета, горяща печка, украсена елха, коледни свещници, аромат на портокали и канелени сладки, горещ шоколад, на двора снежен човек с голям морковен нос и, разбира се, най-близките хора наоколо.
Но на мен ми харесва. Накратко, това беше Никулден (малко по-подробно тук). Разбира се, на морето :) Сега вече съм готова за Коледа. Може и за малко сняг.
Трева, дървета, слънце, сладолед и Стънчо (който всъщност си е нещо голямо). Ето така се подготвям за Коледа - като Аквичка, и аз предпочитам дългите разходки и приятните разговори между крачките.
Заключени, осветени и обвити в призрачна мъгла. По-бързо ли се сбъдват мечтите, които си имат някоя къщичка да ги пази? Или и тези, скитащи на свобода, имат шанс?
(поздрав с Deep Purple и When a blind man cries... идея си нямам защо, но се сетих за нея)
и всичко се променя толкова бързо. Да, знам, топло е, но есента си отива, изнизва се тихичко по меки чехли, много по-срамежливо от егоцентричното лято :)
Днес я чух да разказва историята, за която още си мисля.
Американски преподавател по бизнес нещо си в Харвард видял Мексиканецът да излиза от лодката си с 2 риби.
- Човече, защо толкова малко? Няма риба ли?
- А, риба има, но защо ми е повече? Това е напълно достатъчно за мен, жена ми и децата ми. Утре ще изляза за още.
- Тогава какво ще правиш днес... цял ден?
- Ами обичайното - ще поиграя с децата, ще правя любов с жената, ще посвиря на китара, ще пийна с приятели...
- Не, не може така. Чакай сега да те науча как се прави. Първо ще хванеш не 2, а поне 4 риби. Ще ги продадеш, след това ще си купиш още няколко лодки. Ще наемеш още хора. Ще хващаш все повече риба. Ще отвориш завод за консервирането им. Ще го разработиш. Ще го продадеш. Ще дойдеш в Ню Йорк. Ще купиш акции. Като станеш на 60 ще продадеш акциите.
- И какво ще правя после?
- Е, тогава идва най-хубавото - ще се оттеглиш в малко селце край морето/океана, ще ловиш риба, ще правиш любов с жена си, ще се радваш на децата си, ще пиеш с приятели...
Да ви кажа честно, дреме ми за американската логика. Искам да съм Мексиканецът!
Докато не дойде зимата. Имам една молба към времето - ако може, нека снегът в София се отложи за след две седмици, когато ще съм по-добре оборудвана... в обувен план.
... крадат чужди празници. Поредният ни "хелоуин" премина с комедия (защо не?), леко позамръзнали нослета, снимки, щракнати набързо в магазин, първия ни тиквен фенер (който се получи голям сладур), предаване за извънземни и Царичина, както и част от горе-долу страшен филм (Mirrors).
Междувременно, вече е 1 ноември, честит празник на всички, които използваме българския език адекватно и редовно.
Вече записан магистър по изкуства. Дипломиран икономист-организатор и бакалавър-журналист (все още чакащ диплома). Още няколко дни и се впускам в поредната "редовна" danger СУ-zone.
Днес за първи път ГО видях... хартиеното място, където излезе първият ми материал за списание. Мушнато измежду куп други. Щастлива съм, даже и горда. Все пак, от 4 години чакам този момент :)
Според тенденциите есен-зима 2009 гадаенето на боб, леща, кафе, карти или кълба вече не е актуално. За сметка на това, новият хит е предсказване по "прецакани" снимки ;)
Усмивка в чест на новия месец - той го заслужава :)
"ВНИМАНИЕ! Социолозите смятат, че редовната употреба на макдоналдизирани системи е опасна за вашето физическо и психическо благополучие и за обществото като цяло."
Голямо или малко? Ултра важно или абсолютно безсмислено? Мега спешно или лятна следобедна дрямка? Въпрос на гледна точка. Усмивка за всеки, който чете :)
... за божествената любов. Ако намерите този камък, погледнете отвора му от определен ъгъл, когато слънцето го огрява, и всичко това свършите с подходящия човек до себе си, можете да си отдъхнете - обречени сте на божествена любов до края на живота си :) Малък жокер - близо е до Варна, някъде из Побити камъни.
