Качамак

Грах, шкембе чорба, качамак.

"Светата троица". Детският ми кулинарен кошмар.

Грах проядох. Опитах шкембе чорба покрай един 8-и декември и се оказа вкусна. След като днес за първи път сготвих и ядох качамак, признавам, че детските кошмари са в миналото.

Единственият проблем е, че заради грешка в мерките в рецептата в момента съм затрупана с качамак :D Ако някой е гладен или просто любител, приемам гости.

Всъщност как няма да е вкусно, след като качамакът е полят с малко разтопено масло с червен пипер и сос от пресни домати, зелени чушки, чесън, босилек и риган... плюс маслини (за мен) и сирене за тези, които отказаха 90-дневния режим на хапване. И цялото това нещо се запече в гювечета за 10-15 минути.

Сигнал за лято

Забелязахте ли, че денят вече съвсем намаля?

Факт е. Есента е на път. Което ще рече, че и зимата се подготвя. Т.е. Коледа почти дойде.

Междувременно лятото се стресна. Набра скорост и дните се пораздвижиха.

Общо взето, при мен са нужни два "сигнала", за да усетя, че е лято - музика на живо под звездите и поне една екскурзия до ново или добре забравено място с бански и хавлия на задната седалка.


Снимките са част от кампанията ми "Фотоапаратът те разиграва? Разигравай го и ти".

Изчезна ми тръпката от книгата

Това е.

Няма го вече желанието да грабна някоя книга на Милан Кундера на плажа.

Няма я Лаура Ескивел... да я чета скришно преди някой изпит.

Няма го Стивън Кинг, с който да пътувам по влакове и автобуси по време на сесия.

Няма го списъка със задължителните разкази на Йовков и Елин Пелин, които едно време отмятах с чавки от молив в сборниците.

Няма го Ремарк от сергиите за книги втора употреба, където ми отиваха джобните.

Няма го даже и Джоан-Роулинговия Хари Потър, който четях много, много, много тайно неделя следобед... вместо уроците по физика.

В идващия месец имам време. Никой нищо не ми забранява. Книги имам. И карта за библиотеката имам. Обаче нищо не ме изкушава толкова много. Дори и любимия Маркес.

Странно усещане.

И понеже никой не обича да е виновен... прехвърлям вината на друг - цък. Осъзнавам, че е подло :)

Когато аз... когато той... или антикулинарно

Покрай (почти професионалните) кулинарни блогове, в които надничам, съм изкушена да дам най-после насока на Пламито - "антикулинарната страница". Видяло се е, че пак нещо се обърка в кухнята :D И се е видяло, че отново ще се споделя. Какъвто е и първоначалният хаотичен замисъл на Плами-Пламстър.

След като дадох гласно дума, че започвам 90-дневния режим, той вече е факт от 8 дена. (И засега не ми се струва никак трудно) Днес ми е вторият ден, в който карам само на вода, плодове и ядки. Което не ме спря да готвя на няколко човека за обяд. С възможно най-добри намерения (точно както преди всеки почти грандиозен провал) забърках за първи път манджа с кюфтета. В което на практика няма нищо трудно. Стига да не бутнеш... големи кюфтета и да ги дебнеш часове наред да се сварят.

Убедена съм, че това ще е публикацията, в която ще повторя най-много думата "кюфтета".

Два часа по-късно гладът се усеща осезаемо, а... кюфтетата са привидно сурови. Аз обаче упорито отказвам да наруша плодовия си ден с... кюфтета и продължавам да ги гледам и вардя. Два часа и половина по-късно той идва на помощ - опитва и казва: "кюфтетата са сурови".

Когато аз вече вдигнах ръце от манджата и най-безотговорно седнах...

... когато той реши да спаси положението, взе ножа и разряза... кюфтетата на малки парчета...

... те взеха, че се свариха бързо :D

Та докато идеята за яйца на очи отплаваше с последното разрязано... кюфте, установих, че това е едновременно най-комичният и най-романтичният момент, който може да съществува в една кухня.

90-дневно хранително предизвикателство

Звучи повече от сериозно. Но всъщност съм много ентуасизирана. Обичам предизвикателствата... особено онези, които обещават здраве. Макара да е диета, килограмите в този случай не са най-важното. От това, което чета през последните дни, ми стана ясно, че идеята на 90-дневния хранителен режим е да си изградиш здравословни навици, основани на разделното хранене. След което те чака една подобрена версия на собствения ти метаболизъм.

Накратко - през това време стриктно се редуват 4 типа дни - белтъчен (в който се яде месо, риба, яйца или млечни продукти), бобови храни и варива (ориз, боб, грах, соя, царевица, леща, картофи), въглехидратен (сурови ядки, зърнени храни с мед, сладкиши, пици, спагети и други тестени изделия, но без мляко, яйца, мая, месо и риба) и плодов (всякакви плодове - сурови, сушени, варени и печени; сурови ядки, компоти, печени плодове с мед, плодови пюрета и сурови зеленчуци). През цялото време могат да се ядат зеленчуци, но без: спанак, ряпа, зеле, домати, червено цвекло и карфиол, които се хапват само в белтъчния ден; царевица и картофи, които са част от втория ден на варивата и бобовите храни. Задължително се пие по 1.5 - 2л. вода дневно. Като споменах вода, най-голямото предизвикателство е всеки 29-и ден. Тогава се кара само и единствено на вода. За тези 90 дни се пада 3 пъти, след плодовия ден.

Подробна информация и връзки към сайтове с рецепти тук - цък.

Започвам от понеделник и набирам съмишленици... а и отзиви :)

(или "After dinner sit a while, and after supper walk a mile")

Зумба... (wasntme)

До днес живеех доволно и уверено, че съм преборила големите Трудности... когато някой спомена за зумба. После още някой и още някой, и още някой. За финал тази сутрин ме заваля дъжд на път за Морската градина, което провали за пореден път ранното ми тичане. Понеже е тъпо и безсмислено да мрънкаш, реших да премина на план Б и да си дръпна от някъде тренировка за вкъщи, след като любимото ми тае бо от последните 2 години поомръзна.

Викам си "ще бъда Зумба" и много ентусиазирано изрових единствената си латино-къса-пола, която никога няма да облека навън във ветровита Варна. Първи минути... шах и мат. Хора подскачат, ръце се мятат, ханшове се връткат насам-натам. И всичко е толкова привлекателно, синхронизирано и... бързо. Същият ефект щеше да има да си пусна и МТВ. Обясненията преминават между другото и, докато осмислиш и опиташ, те вече са на друго движение.

Всъщност като за първи път не беше зле - не паднах нито веднъж, кой знае как се одрах 4 пъти и към края бях успяла да усвоя любимото ми движение "горила подскача под африканските звуци на тъпани". Няма да се откажа... поне ще опитам още веднъж. Но за пореден път си доказвам, че никак не ме влекат нито танците, нито латиното.

(записите на тае-бо тренировките на Били Бланкс обаче са направени доста по-професионално и без проблем схващаш за какво става дума)

Джулай вечер

Пропуснах прословутия изгрев. За 24-и път. Утешавах се с идеята, че беше мрачно и никой не го е видял. Всичко беше Ок, докато не се оказа, че навсякъде има снимки на подаващо се слънце през облаците. Е, нищо. Ще се посреща друг юлски изгрев. Иначе замисълът не е лош - идея за ново начало... или летният вариант на 1 януари. Честито. Нов месец, нов плаж.

Джулай въпрос: Кой го е казал?
Джулай отговор: ... цък