5 причини бебето да се оплаче или защо не е хубаво да се чете много

Ужас

Интернет е пълен със съвети

И от тях никак не ти става по-леко

Най-вече, защото виждаш, че светът е пълен с перфектни майки

Ужас

И сега въпросът е дали г-ца бебе Мая няма да се оплаче един ден, че

1. мама я е оставяла да плаче повече от минута в опити да я гушка, дундурка, разнася... дори да й пее (ужас). Според (култовото) четиво "Психология на коликите" добрата мама не оставя бебето да е тъжно и на секундата започва да го кърми... за кой ли път

2. мама не я приспива с Моцарт. Оказа се, че добрата мама допуска до безценните уши на отрочето си само и единствено класическа музика. А нашето диване понякога заспива на Рамщайн... ужас

3. мама не плаче винаги с бебето в знак на солидарност... че плаче мама - плаче. Но пък не е винаги. Всъщност лошата истина е, че точно преди да заплаче мъничето прави (ужасно) смешна физиономия

4. мама си позволява да държи включен телевизора в присъствието на бебчо. Добрата мама не допуска лошата журналистика, глупавите сериали и тъпите филми да омърсят невинното й отроче

5. мама не е почнала да й чете книжки. Добрата мама още от втората седмица започвала да разказва приказки. Ние имахме само един злополучен опит с "Червената шапчица". Всичко беше ок, докато не стигнахме до: "И ловецът тряснал вълка по главата..." Бурен плач. Дали Маичка демонстрира отрано влечение към лошите момчета, или предпочита "Война и мир"?

Но пък колко бебчета могат да се похвалят, че майките им пишат в блога си за тях с една ръка, докато с другата ги дундуркат, а те спят на лявата им ръка?

Малките... хм, не, дребните... абе направо миниатюрните радости от живота

В последните 4 седмици всичко потръгна в много различен ритъм. Оказа се, че дните се сменят толкова бързо, докато мислиш през час-два от къде последно яде г-ца бебе Мая, за да не повтаряме източника на манджа два пъти поред :), на коя страна последно спа бебето, за да я сменим, че да не му се изкриви главата (хахаха, оказа се, че не е мит, но за щастие Маичка още в болницата си се върти сама накъдето пожелае... бойна мацка ;)).Сега пък май се появиха и колики, които на моменти тормозят дори и всесилните в успокояването баби.

Обаче има едни малки... хм, не, дребни... направо миниатюрни радости като...

...да измислиш песен с култовото "Друс друс друс... Маичка си има раздрънкан автобус", докато обикаляш стаята, друсайки бебе, което не просто плаче или реве, то направо си пищи. И някъде там... на 5-тата минута се ококорва, спира да пищи, реве и плаче... гледа те сериозно, леко подпряло брадичка с дясната си ръка, изучава ситуацията, докато обмисля следващия ход и... и... и... ти се усмихва широко. Всичко трае около 30 секунди, след което започва отново да плаче, реве и пищи, докато раздрънкания автобус на Маичка продължава да се друса...

...тогава, когато Маичка си лежи на дивана. Все още не е вкарала в ход тежката артилерия и само плаче. Докато се бориш да не премине към рев или писъци, дрънчиш с едно малко шарено геврече, пълно с топченца. Гарантирана реакция почти винаги. За момент го оставяш, за да вземеш нещо. Обръщаш се и очакваш рев и писъци. Вместо това г-ца бебе Мая е докопала гевречето, хванала го е и се засилва да си дрънчи сама. Успява веднъж... два пъти... докато гевречето не я тупва по нослето. Ококорва се, усмивка и... плач, рев и писъци.

...моментите, в които Маичка се унася... заспива, а аз тайно на пръсти отивам да си взема диня. И, в момента, в който захапя парчето... плач, рев и писъци. Нека процедурата по кражбата започне отначало :)

...всяко кърмене в 3, 4 или 5 сутринта, когато навън все още е тъмно, някъде в далечината светва светкавица, а ние си слушаме радио 1 рок (и никакъв плач, рев или писъци не излизат от никоя от нас двете).

...и моментите като този, когато спи достатъчно дълго, за да се задържа толкова дълго пред лаптопа.

Шопинг терапия за г-ца бебе Мая

В последните дни нашата бебе Мая демонстрира твърде плачливо настроение. Предположенията са за колики (безценна е гледката с какво удоволствие засмукваме биберона с няколко капки Еспумизан върху него... който със сигурност е по-вкусен от кърмата).

В опит да я развеселим решихме най-после да я изведем по магазините, за да си избере количка. Първият опит беше във вторник. Като родители на една малка дама започнахме от мола. Блажено го проспа... обещаващо. Във втория магазин обаче се събуди, не й хареса и набързо си тръгнахме. Една дама, която знае какво иска... е, или поне какво не иска.

Вчера успяхме. Влязохме, харесахме, купихме и веднага настанихме г-ца бебе Мая за разходка до вкъщи. И така, имаме си количка с Мечо Пух. Даже съвсем случайно се оказа, че имаме и пчеличка. Сега мама да му мисли как ще извозва госпожицата.

Резултат от шопинг терапията: от 1 до 6:30 ч.... цяла нощ спокоен сън.

Първи опит за тичане =

... пфу... провал

След второто сутрешно хапване на г-ца бебе Мая реших най-после да си подам носа навън. Да видя свят, пък ако може той много да не ме вижда.

Първите леко сънливи впечатления бяха много обещаващи - кантарът документира свалянето на поне 10 кг в болницата (ама злорадо напомни, че има още доооста), долницата на анцуга ми не се опъна да побере корема, маратонките ми бяха широки и удобни... да не говорим колко лесно се наведох и завързах връзките. Излязох с бодра крачка. Виждах ясно всяко стъпало, докато слизах. Общо взето, всички знаци подсказваха, че днес ще се тича.

Изкуших се да продължа към Морската градина, но пусто чудене... дали г-ца бебе Мая няма да поиска по-рано третата си закуска? Затова укротих спортните си амбиции и се спрях до игрището, което е на две крачки от блока. Две момичета в завидна форма вече го бяха превзели. Пука ми. Аз мога да си обуя анцуга, без да се подава огромен корем навън, маратонките ми са удобни, виждам всичко... изобщо съм повече от ок.

9:01

Започнах.

9:04

Спрях.

Явно още е рано.

Продължих с разходка. Пък навън вече било лято.

Следващата цел - коремните преси.

А утре г-ца бебе Мая става на 2 седмици :)

Eminem или Anthrax?

Бебето на броени дни се оказа нещо... интригуващо. Какво правиш с човече, което сякаш може само да яде, спи и плаче? И какво правиш, когато се е наяло, но не му се спи... а ти не искаш то да плаче?

Колко висшисти са нужни, за да решат загадката?

Отговор - явно повече от двама.

В чест на първата седмиЧка на г-ца бебе Мая в понеделник решихме да я посветим в тайнството на игрите. Пръснахме всичките й играчки, дрънкахме с всичко де що имаше дрънчащо, мятахме по-шарените, впрегнахме си фантазиите да мислим и редим песнички, да гукаме, гакаме, ахкаме, охкаме и т.н. Резултат: мощен знак на неодобрение под формата на силен рев. Засега г-ца бебе Мая го раздава твърде интелектуално.

Тази сутрин обаче открихме нов начин за комуникация. Музика.

Резултат: неодобрително кривене на Еминем и хипнотизирано кокорене на Anthrax. Май си имаме фаворит.

В очакване на г-ца бебе Мая

С нарастването на корема започнаха да нарастват и залозите кога ще се появи малката шаваща Годзила. Първо я чакахме на 11 май. Ослушвахме се до последно и, след като до 22:30 не се появи нищо дори бегло наподобяващо болка, което да кръстим с мистичното "контракция", се успокоихме и татко Вили най-после си изпи бирата :)

Другата дата беше 13-и... Нищо ново на хоризонта. Същото се повтори и със 17-и. Не се появи и на 19-и.

Последната седмица преди термина започна голямото очакване. И серията снимки под мотото "Последната снимка на Маичка в корема".

На 22 май... нищо

На 23 май... дъжд, гръмотевици и обещаващи болки, които кръстихме с мистичното "контракция"... нищо

На 24 май... след среднощно прескачане до болницата с багажите и болки, които кръстихме с мистичното "контракция"... и докторския коментар "Оооо, ако не се превивате от болка, изобщо не идвайте". И нищо

И ето я: най-най-последната снимка на Маичка в корема. На 25 май. Цял ден болки, които наистина се оказаха мистичните контракции, но пък много весело настроение.

В крайна сметка, никой не се сети да заложи на най-очевидната дата - термина. Г-ца бебе Мая се роди точно тогава. На 26 май, в 7:05 сутринта. Голямо бебе с най-сладката муцунка (честно казано, бях се подготвила да е смачкано мишле, което постепенно ще издуе бузи... като плажна топка... знам, знам, лоша мама :))

И минутка за реклама: г-ца бебе Мая или "бебе номер 625" започна обещаващо социалния си живот. Всяка нощ в болницата даваше всичко от себе си да опознае всички бебета, отделени в "бокс номер 6". Горкото не получи почти никакво внимание от послушно спящите съквартиранти. Обясняваме си липсата на интерес с факта, че повечето там също бяха момиченца.

(Това текстче се писа половин ден. Беше завършено с активното дундуркащо съдействие на татко Вили.)