В очакване на г-ца бебе Мая

С нарастването на корема започнаха да нарастват и залозите кога ще се появи малката шаваща Годзила. Първо я чакахме на 11 май. Ослушвахме се до последно и, след като до 22:30 не се появи нищо дори бегло наподобяващо болка, което да кръстим с мистичното "контракция", се успокоихме и татко Вили най-после си изпи бирата :)

Другата дата беше 13-и... Нищо ново на хоризонта. Същото се повтори и със 17-и. Не се появи и на 19-и.

Последната седмица преди термина започна голямото очакване. И серията снимки под мотото "Последната снимка на Маичка в корема".

На 22 май... нищо

На 23 май... дъжд, гръмотевици и обещаващи болки, които кръстихме с мистичното "контракция"... нищо

На 24 май... след среднощно прескачане до болницата с багажите и болки, които кръстихме с мистичното "контракция"... и докторския коментар "Оооо, ако не се превивате от болка, изобщо не идвайте". И нищо

И ето я: най-най-последната снимка на Маичка в корема. На 25 май. Цял ден болки, които наистина се оказаха мистичните контракции, но пък много весело настроение.

В крайна сметка, никой не се сети да заложи на най-очевидната дата - термина. Г-ца бебе Мая се роди точно тогава. На 26 май, в 7:05 сутринта. Голямо бебе с най-сладката муцунка (честно казано, бях се подготвила да е смачкано мишле, което постепенно ще издуе бузи... като плажна топка... знам, знам, лоша мама :))

И минутка за реклама: г-ца бебе Мая или "бебе номер 625" започна обещаващо социалния си живот. Всяка нощ в болницата даваше всичко от себе си да опознае всички бебета, отделени в "бокс номер 6". Горкото не получи почти никакво внимание от послушно спящите съквартиранти. Обясняваме си липсата на интерес с факта, че повечето там също бяха момиченца.

(Това текстче се писа половин ден. Беше завършено с активното дундуркащо съдействие на татко Вили.)