Задължително ли е "бебешкото говорене"... от родителска страна?

Може да не съм виден поет, но свикнах да говоря в рими. Ежедневната ми комуникация вече включва изрази като "копче копче вкусно бобче, топче топче солетено снопче" или "сладко мече с готино елече"... нямат кой знае колко дълбок смисъл, но моят основен събеседник се залива от смях.

Сега се опитвам да се отуча от нещо друго, което някак дойде естествено - може би в резултат на бременността? Започнах да говоря нелепи неща в множествено число, като "ние се наспахме", "хапнахме", "почнахме да си лапаме пръстчето" и т.н. Проявата на солидарност може би е симпатична, стига да не се стигне до "напълнихме памперса"... например.

Обаче не мога да се пречупя да казвам разни умалителни като "пампи" и "биба". Настръхвам все едно някой дращи с нокът по дъска. И сега - да се боря ли със себе си или да хвърля Маичка в дълбокото с дългите думи?

Поредният ни (словесен) двубой

Хаванчето за 3 лв. издържа теста "ореховки"

Днес г-ца бебе Мая става на 3 месеца. По този повод бях решила да направя за първи път ореховки.

Очевидно Маичка вече е голяма. За първата й месечинка се спрях на значително по-бързо кулинарно приключение - импровизирана торта от натрошени бисквити, поляти с крем от кисело мляко, пудра захар, малко какао, ванилия и кокосови стърготини... и за финал покрита с парченца праскова. Всичко това в хладилника поне за 2-3 часа. И тази лесна (но пък свежа) тортичка се прави цял следобед с един куп прекъсвания за успокояване и приспиване на бебчо.

Днес обаче успяхме задружно да направим ореховки - аз "готвих", докато Маичка спинка :)

Подготовката започна от сутринта по време на самостоятелните занимания на Мая (съсредоточено мятане на ръце и крака) след първото й хапване за деня. Тогава реших да тествам любимото си дървено хаванче, което видях в един китайски магазин през април и харесах от пръв поглед. Потроших в него около 30 ореха. Оцеля. (Сериозно - нямам идея по какъв друг безопасен начин да чупя орехи).

След второто хапване за деня на Маичка изчистих орехите от черупките и накиснах 6 нарязани ситно фурми в 3 с.л. вода.

После дойде време за "традиционната" ни следобедна игра, която обикновено е: мама се прави на идиот, а Маичка се залива от смях. После Мая се изморява и започва да плаче, а мама я приспива. Тогава дойде ред и за същинската част.

Започна се със счукването на ядки... което пък ми позволи да си тествам другата много любима новопридобивка - мелачката за орехи. Естествено - тя е жълта :)

Към счуканите ядки се добавят фурмите, ванилия, 1 с.л. сусамов тахан, 1/2 ч.л. бакпулвер и щипка сол. Всичко се омесва в лепкаво тесто... и щеше да е добре това да стане, след като си сваля халката... и с мокри пръсти се оформят мънички топчета. Редят се в тавичка, покрита с хартия за печене, и се пекат в предварително загрята фурна на 150 градуса.

След около 10-15 минути започват да миришат апетитно и са готови.

Ето и оригиналния източник на рецептата - сайтът Дама Пика.

(А Маичка продължава да спи.)

Спорт Стратегия

Явно тази седмица ще бъде посветена на буквата С. Вчера беше денят на голямото желание за сън, а днес най-после реализирах желанието си за спорт.

Откакто споделих за първия тотално провален опит за тичане, продължих да обмислям варианти за някакво физическо натоварване. Защото нищо не се получава само с мрънкането "Уф, нищо не ми става!", "Трябва да сваля 15 кг!" и т.н. Разходките не бяха подходяща опция, защото поне засега Маичка никак не ги уважава и предпочита да ги прекара в рев... което пък често ги скъсява. А дългоочакваното тичане сутрин все още никак не се вписва в "режима" ни. Започнах да правя мини коремни преси в леглото вечер, след като сме приспали и сложили Маичка в импровизираното й легло, залепено за нашето. Единствената уловка тук е да бъда максимално тиха, за да не събудя звяра :D

Затова днес преминах към нещо по-сигурно и изпитано - домашни тренировки по тае бо. До преди... хм, 2 години?... ги правех редовно, особено през есента и зимата, когато времето не е подходящо за тичане. Бях доволна, не само защото можех да хапвам каквото ми се хапва и да си влизам в дънките :), но и защото самата тренировка е достатъчно динамична и разнообразна, за да не ми омръзва и да не усещам кога са минали 40 минути.

За целта тази сутрин нахраних Маичка, поиграх си с нея, за да се поизтощи, и... новият ни трик... сложих я по коремче на дивана. Лапна си пръста и заспа. А аз си изкарах първата 40-минутна тренировка. Постарах се да не се претоварвам, понамалих някои серии и поувеличих някои почивки, така че ще имам накъде да задобрявам. Което обаче не ми попречи да стана вир вода накрая. А сега кипя от енергия, докато Маичка пак заспа по коремче... обмислям да я обърна по гръбче като ми доскучее и реша да си поиграя. Хаха, вероятно ще ми излезе през носа :)

(Тренировката Tae Bo Cardio може да се свали от zamunda.net)

Денят на голямото "СПИ МИ СЕ!"

От седмица започнахме да спим значително повече. Да си го кажем направо - Маичка ни разглези. Първо започна да заспива към 22 ч., после към 21:30, стигна дори до 20:30. И на няколко пъти успя да спи чак до 7.

Снощи пак заспа в прилично време, някъде към 22 ч., но с условието - да бъде по корем. При което непрекъснато я оглеждах дали й е удобно, дали диша, дали не си е затиснала ръчичката и т.н. По някое време я обърнах по гръб и заспах. Тя пък се събуди. И цяла нощ си редувахме номерата - коремче, гръбче, манджа и пак отначало.

Станахме дружно в 7. Към 11:30 вече бях твърдо решена да легнем и двете. Изчаках я да заспи върху мен и "на бегом" (разбира се, тихичко и на пръсти) към спалнята. Сложих я, завих я и... продължи да спи. Тъкмо легнах до нея, завих се и... аха да помириша сладкия аромат на идващия сън... Мая се ококори, ухили и разплака. За части от секундата. Близнак!

Втори опит. Отново в хола. В момента, в който я гушнах и седнах в нея на дивана, заспа. Изчаках да заспи достатъчно дълбоко и отново "на бегом" тихичко на пръсти към спалнята. Сложих я, завих я, повторих няколко "шшшшш" за всеки случай и легнах. Тя продължи да спи. Аз пък се замислих дали да не стана и да помързелувам. Започнах да разсъждавам какво ми се прави и т.н. Междувременно заспах. И точно в най-сладката част от съня ми... Мая се събуди и ревна от раз.

Обратно в хола. Оказа се, че сме дремнали точно 15 минути. Пак я гушнах, седнахме двете на дивана и тя заспа моментално. След като усетих как ми се затварят очите, се зачудих дали няма вероятност да я изтърва насън. Затова... я оставих на дивана по коремче. Смятах да дремна и аз до нея. Но от толкова опити вече ми писна. А и я дебна... дали й е удобно, дали диша, дали не си е затиснала ръчичката и т.н. Спи вече от час.

Пък на мен ми се спи. Но, ако сега затворя очи, ще се събуди моментално. Явно това е онази невидима, специална връзка между мама и бебе. Или законите на Мърфи в действие...

открих едно от най-великите кулинарни преживявания:

седмица-две да сушиш в кухнята пресни подправки, дошли право от градината на дядо, и след това да ги събереш в бурканчета

в момента съм насред най-ароматната кухня

и си имаме джоджен, чубрица, розмарин и дафинов лист