"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 28 август 2014 г.

Задължително ли е "бебешкото говорене"... от родителска страна?

Може да не съм виден поет, но свикнах да говоря в рими. Ежедневната ми комуникация вече включва изрази като "копче копче вкусно бобче, топче топче солетено снопче" или "сладко мече с готино елече"... нямат кой знае колко дълбок смисъл, но моят основен събеседник се залива от смях.

Сега се опитвам да се отуча от нещо друго, което някак дойде естествено - може би в резултат на бременността? Започнах да говоря нелепи неща в множествено число, като "ние се наспахме", "хапнахме", "почнахме да си лапаме пръстчето" и т.н. Проявата на солидарност може би е симпатична, стига да не се стигне до "напълнихме памперса"... например.

Обаче не мога да се пречупя да казвам разни умалителни като "пампи" и "биба". Настръхвам все едно някой дращи с нокът по дъска. И сега - да се боря ли със себе си или да хвърля Маичка в дълбокото с дългите думи?

Поредният ни (словесен) двубой

вторник, 26 август 2014 г.

Хаванчето за 3 лв. издържа теста "ореховки"

Днес г-ца бебе Мая става на 3 месеца. По този повод бях решила да направя за първи път ореховки.

Очевидно Маичка вече е голяма. За първата й месечинка се спрях на значително по-бързо кулинарно приключение - импровизирана торта от натрошени бисквити, поляти с крем от кисело мляко, пудра захар, малко какао, ванилия и кокосови стърготини... и за финал покрита с парченца праскова. Всичко това в хладилника поне за 2-3 часа. И тази лесна (но пък свежа) тортичка се прави цял следобед с един куп прекъсвания за успокояване и приспиване на бебчо.

Днес обаче успяхме задружно да направим ореховки - аз "готвих", докато Маичка спинка :)

Подготовката започна от сутринта по време на самостоятелните занимания на Мая (съсредоточено мятане на ръце и крака) след първото й хапване за деня. Тогава реших да тествам любимото си дървено хаванче, което видях в един китайски магазин през април и харесах от пръв поглед. Потроших в него около 30 ореха. Оцеля. (Сериозно - нямам идея по какъв друг безопасен начин да чупя орехи).


След второто хапване за деня на Маичка изчистих орехите от черупките и накиснах 6 нарязани ситно фурми в 3 с.л. вода.

После дойде време за "традиционната" ни следобедна игра, която обикновено е: мама се прави на идиот, а Маичка се залива от смях. После Мая се изморява и започва да плаче, а мама я приспива. Тогава дойде ред и за същинската част.

Започна се със счукването на ядки... което пък ми позволи да си тествам другата много любима новопридобивка - мелачката за орехи. Естествено - тя е жълта :)


Към счуканите ядки се добавят фурмите, ванилия, 1 с.л. сусамов тахан, 1/2 ч.л. бакпулвер и щипка сол. Всичко се омесва в лепкаво тесто... и щеше да е добре това да стане, след като си сваля халката... и с мокри пръсти се оформят мънички топчета. Редят се в тавичка, покрита с хартия за печене, и се пекат в предварително загрята фурна на 150 градуса.


След около 10-15 минути започват да миришат апетитно и са готови.


Ето и оригиналния източник на рецептата - сайтът Дама Пика.

(А Маичка продължава да спи.)

вторник, 19 август 2014 г.

Спорт Стратегия

Явно тази седмица ще бъде посветена на буквата С. Вчера беше денят на голямото желание за сън, а днес най-после реализирах желанието си за спорт.

Откакто споделих за първия тотално провален опит за тичане, продължих да обмислям варианти за някакво физическо натоварване. Защото нищо не се получава само с мрънкането "Уф, нищо не ми става!", "Трябва да сваля 15 кг!" и т.н. Разходките не бяха подходяща опция, защото поне засега Маичка никак не ги уважава и предпочита да ги прекара в рев... което пък често ги скъсява. А дългоочакваното тичане сутрин все още никак не се вписва в "режима" ни. Започнах да правя мини коремни преси в леглото вечер, след като сме приспали и сложили Маичка в импровизираното й легло, залепено за нашето. Единствената уловка тук е да бъда максимално тиха, за да не събудя звяра :D

Затова днес преминах към нещо по-сигурно и изпитано - домашни тренировки по тае бо. До преди... хм, 2 години?... ги правех редовно, особено през есента и зимата, когато времето не е подходящо за тичане. Бях доволна, не само защото можех да хапвам каквото ми се хапва и да си влизам в дънките :), но и защото самата тренировка е достатъчно динамична и разнообразна, за да не ми омръзва и да не усещам кога са минали 40 минути.

За целта тази сутрин нахраних Маичка, поиграх си с нея, за да се поизтощи, и... новият ни трик... сложих я по коремче на дивана. Лапна си пръста и заспа. А аз си изкарах първата 40-минутна тренировка. Постарах се да не се претоварвам, понамалих някои серии и поувеличих някои почивки, така че ще имам накъде да задобрявам. Което обаче не ми попречи да стана вир вода накрая. А сега кипя от енергия, докато Маичка пак заспа по коремче... обмислям да я обърна по гръбче като ми доскучее и реша да си поиграя. Хаха, вероятно ще ми излезе през носа :)

(Тренировката Tae Bo Cardio може да се свали от zamunda.net)

понеделник, 18 август 2014 г.

Денят на голямото "СПИ МИ СЕ!"

От седмица започнахме да спим значително повече. Да си го кажем направо - Маичка ни разглези. Първо започна да заспива към 22 ч., после към 21:30, стигна дори до 20:30. И на няколко пъти успя да спи чак до 7.

Снощи пак заспа в прилично време, някъде към 22 ч., но с условието - да бъде по корем. При което непрекъснато я оглеждах дали й е удобно, дали диша, дали не си е затиснала ръчичката и т.н. По някое време я обърнах по гръб и заспах. Тя пък се събуди. И цяла нощ си редувахме номерата - коремче, гръбче, манджа и пак отначало.

Станахме дружно в 7. Към 11:30 вече бях твърдо решена да легнем и двете. Изчаках я да заспи върху мен и "на бегом" (разбира се, тихичко и на пръсти) към спалнята. Сложих я, завих я и... продължи да спи. Тъкмо легнах до нея, завих се и... аха да помириша сладкия аромат на идващия сън... Мая се ококори, ухили и разплака. За части от секундата. Близнак!

Втори опит. Отново в хола. В момента, в който я гушнах и седнах в нея на дивана, заспа. Изчаках да заспи достатъчно дълбоко и отново "на бегом" тихичко на пръсти към спалнята. Сложих я, завих я, повторих няколко "шшшшш" за всеки случай и легнах. Тя продължи да спи. Аз пък се замислих дали да не стана и да помързелувам. Започнах да разсъждавам какво ми се прави и т.н. Междувременно заспах. И точно в най-сладката част от съня ми... Мая се събуди и ревна от раз.

Обратно в хола. Оказа се, че сме дремнали точно 15 минути. Пак я гушнах, седнахме двете на дивана и тя заспа моментално. След като усетих как ми се затварят очите, се зачудих дали няма вероятност да я изтърва насън. Затова... я оставих на дивана по коремче. Смятах да дремна и аз до нея. Но от толкова опити вече ми писна. А и я дебна... дали й е удобно, дали диша, дали не си е затиснала ръчичката и т.н. Спи вече от час.

Пък на мен ми се спи. Но, ако сега затворя очи, ще се събуди моментално. Явно това е онази невидима, специална връзка между мама и бебе. Или законите на Мърфи в действие...


вторник, 12 август 2014 г.

открих едно от най-великите кулинарни преживявания:

седмица-две да сушиш в кухнята пресни подправки, дошли право от градината на дядо, и след това да ги събереш в бурканчета

в момента съм насред най-ароматната кухня

и си имаме джоджен, чубрица, розмарин и дафинов лист