"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Заветните 6 месеца

Че е прекрасна, неземна, неповторима и т.н. Мая, вярно е.

Обаче е факт, че първият месец си беше голям шок за мен и Вили. Рев, рев, рев... почти никакъв сън през деня... хранене... рев, рев, рев. Помня как баба и маминка :) ни успокояваха "Ще усетите разлика като минат 40-те дни". Което после премина на "Всичко ще се промени като стане на 6 месеца". Та вече 6 месеца слушаме какво ще е като стане на 6 месеца.

И тя взе, че стана.



Ето какво се оказа:

Настъпи 26 ноември. Два часа по-късно Мая се събуди... 3 часа, след като е заспала. Среднощно сънливо хапване в леглото с надеждата бебчо да заспи бързо. Тцъ. Три или четири опита да я оставя... неуспешни. Прехвърляне в хола. Преобуване. Тоталното разсънване на Мая. Тя иска да си играе. Хем съм крива и ми се спи, хем й се радвам как се занимава сама. Пускам ТВ, за да не заспя (и да не вземе междувременно Мая да се търкулне от дивана). Голяма грешка - Мая започва да зяпа телевизора. Хипнотизирана е. Вече наближава 5. Минава 5. Хапване. Мая се унася в мен. Ставаме да я нося към спалнята. По пътя се събужда и започва да ми се хили. Пак хапване в леглото. Унася се. Оставям я и най-после лягам. Аха да се унеса... Мая е будна. Аз съм будна. Вили е буден. Някъде преди 6 всички ставаме семейно и отиваме в хола. Мая иска да си играе. Вили иска тя да бъде голямо момиче и най-после да заспи в нейната си кошара. Аз искам да спи... където и да е. За да мога да спя и аз... където и да е. По някое време съм задрямала на дивана. Стреснах се (че съм заспала, докато съм сама с Мая, а тя междувременно се е търкулнала от дивана.,.). Гледам ги - Вили я носи, тя спи. Супер татко! Оставя я в кошарата. Аз пак съм заспала. При следващото събуждане виждам, че Вили вече е готов и тръгва за работа. Затварям му. Мая спи в кошарата, която в момента е със свалена решетка, за да не се чувства като в затвор вътре момата и с надеждата да започне да спи там. Е, спи. Ама мама я е страх. Защото и на мама й се спи. Слагам две големи възглавници пред нея и лягам на дивана. Уж само затварям очи, а щом ги отворя се оказва, че е 10:39. Мая продължава да спи.

Събужда се към 11. Ухилена до уши. Мачкам я сума ти време и й повтарям, че вече е на 6! месеца. Тя ми се хили.

През деня дремва само още 3 пъти - към 13 ч., към 16:30 ч. и към 20:30 ч. за по 15-20 минутки. Приспиваме се към 23 ч.

Какво беше преди 6 месеца:

С много рев и усилия заспиваше не по-рано от полунощ... обикновено към 1:30. Но пък си спеше цяла нощ. Понякога с бързо и незабележимо събуждане за хапване. Отваряше очи към 6-7 ч. И през деня дремваше по-често, но отново за мъничко.

Но 6-те месеца се оказват много весели.

Може и да не спи, но вчера цял ден Мая почти не спря да се радва (на възглавниците, на пръста си, на косата ми, на потника ми, на пръста ми, на жабата, на огледалото, на чорапа, на памперса...). Не се спираше на едно място... на 3 или 4 пъти за малко щеше да ми се изплъзне от дивана и да тупне на земята. Терлиците се сваляха непрекъснато... и ми се подаваха.





За първи път си изяде целия обяд наведнъж - голям картоф с малко морков. Седнала в шезлонга пред пералнята, в която се въртяха нейните дрехи, сложила краката в празна купичка (копие на тази с манджата й), яде с апетит, търси си лъжичката и се сърди, ако се забавя. Празникът просто се усещаше във въздуха.

Оказа се, че заветните 6 месеца

идвали с

2 зъба, с които вече успя да отхапе ябълката... преобръщане по корем, гръб и какво ли още не... дърпане на блузата на мама в търсене на манджа... силно изтласкване с крака и аха-аха пълзене към телефона... смели акробатики в преследване на дистанционното и... най-после сън в кошарата!

сряда, 12 ноември 2014 г.

Среднощен ТВ режим

Няколко нощи поред двете с Мая не спим. 

Като я видя, че е далеч от заспиването...

...обикновено това става ясно, щом в тъмното забележа, че се е ококорила, хванала си е биберона в ръка и ми го подава ухилена...

та тогава бързо се пренасяме в хола, за да не събудим Вили.

Докато й сменям памперса, Мая вече се е заиграла с мокрите кърпички, които мистериозно бързо се озовават върху нея, после кой знае от къде иззад възглавниците измъква някоя играчка за ухото и... отнасяме поне 2 часа в игри и приспивно хранене.

Няколко нощи поред двете с Мая не спим 

и чак сега открих общото.

Озоваваме се в хола точно, когато започва среднощният трилър по Diva... който е достатъчно предсказуем, за да си в час, дори и да си пропуснал части от него (докато пробваш да приспиваш с "шшшшшш"... да да...)... и в същото време е достатъчно грабващ, за да седиш и да гледаш в 2 през нощта.

Заспиваме чак, след като свърши.

Съвпадение?

(През нощта няма нито една реклама, която да прекъсва филма по Diva... рай :))


В момента е 21:16.

Мая вече се наспа и е готова пак за игри.

Абе някъде по света нямаше ли бебета, които заспиват рано вечерта :)

неделя, 9 ноември 2014 г.

пЪрвият картофЪ

След рутинния преглед при докторката, в сряда 5-месечната-Мая получи зелена светлина да направи първи стъпки във вкусния свят на цялата онази храна, която не идва от мама.

Бях чела някои неща за захранването... колкото да разбера, че и в тази област едно мнение няма. Така че се оказа, че колкото повече чета - по-объркано става. Затова се доверяваме на инструкциите на докторката. А тя ни препоръча да започнем с картоф на обяд - сварен и намачкан до по-течно пюре със съвсем малко краве масло и мляко (за предпочитане кърма). До 7 дни Маичка трябва да започне да хапва по два средни на големина картофа и официално да си има обяд като голямо момиче. После още 7 дни ще хапва картофено пюре, след което ще започнем с добавянето на други зеленчуци. До следващия преглед в началото на декември трябва да е започнала с похапването, за да преминем към... о,боже!... света на месото.

Но да се върна към картофЪ

В петък баба и дядо на Мая ни снабдиха с домашни картофи.

В събота взехме краве масло.

В неделя, т.е. днес, запланувахме голямото обедно ядене.

Два часа подготовка, в които попаднаха и първите опити за изстискване на кърма... отказвам се от помпата... Свари се едно миниатюрно картофче, от което в крайна сметка дадохме на Мая сигурно 1/8-ма.

Самото хранене беше интригуващо. Първоначално Мая подходи скептично, имаше физиономии от рода на "абе ти на мен лимон ли ми даваш???!!!", след което се засили към лъжицата и я захапа настървено. В крайна сметка, хапна и видимо прояви интерес да продължим... ама като ме е страх да не преяде :D За отрицателно време с миниатюрното количество картофено пюре се изцапахме всички - първо Мая... после пелената, метната на дивана... после татко, който държеше Мая... после блузата на Мая, която обърса татко... после мама... Голям кеф било хапването!

Доволна съм, че Мая си хареса лъжичката и ми се струва, че ще се превърне в любимата чесалка за зъбки и венци.
Преди картофЪ

След картофЪ... вече с празна лъжичка

понеделник, 3 ноември 2014 г.

Една история за 5 балона, 4 часа, 3 шоколада, 2 тикви и 1 торта

5 балона

Още от сряда имах план - в петък щяхме да правим шоколадова торта с тиквен блат. Празнично да изпратим октомври и да посрещнем Хелоуин.

В четвъртък Мая се порадва на баба си, а аз - на половин час сама по магазините... със списък. Напълних си торбата от плат (наистина било удобство да си имаш една в чантата) с неща от първа необходимост за петък като шоколад, тиква, тава с махащо се дъно... и 5 балона.

В петък се събудихме почти рано.
Аз трябваше да измия всички набелязани за кулинарния подвиг "торта" купи, подноси, тави и т.н.
А Мая трябваше да си поиграе сама, да погледа пеещите и движещи се жирафи и да поспи.
Какво се случи реално?
Аз гледах пеещите и движещи се жирафи, а Мая се хилеше, качена върху мен. Беше във вихъра си. И беше готова на всичко, само и само да не ме остави да си свърша подготвителните задачи - то не беше обезоръжаващ рев... тъжно бърборене, докато ме гледа в очите... героично пълнене на памперс, което изискваше спешна баня...

Накрая ми писна и се предадох. Отложихме всичко и започнахме да се забавляваме. Надух 5-те балона. Някак с една ръка успях да ги завържа с по един конец, с другата придържах края на балона и се опитвах да го опазя от любопитството на Мая. Беше силно впечатлена какво правя. Особено, когато изтървавах балона и целият въздух ме духваше в лицето. Голям кеф за нея. Още по-весело стана след това, когато Мая се заобиколи с балони, които неуспешно се опитваше да хване, за да изяде... да да!


За щастие не спукахме нито един балон.

4 часа...

... по-късно...

само един балон беше запазил внушителните си размери. Имам още много да уча за връзването на балони с една ръка.

3 шоколада

За шоколадовата торта с тиквени блатове, която започнахме да правим със Стоянчо-братовчеда-на-Мая, се нуждаехме от 3 черни шоколада.
Но още повече се нуждаехме от една спокойна Мая, която да си стои кротко в шезлонга, докато ни наблюдава какво правим (а ние, разбира се, й обясняваме подробно какво се случва). Оказа се, че това не е невъзможна мисия... стига да има с какво да се занимава и тя.


Минус един шоколад, но плюс една Мая ;)

2 тикви

Във внезапен пристъп на организираност, още четвъртък вечерта сварих тиквата, която по рецепта се слага в блатовете на тортата.

Това не ни попречи да привършим с блатовете чак към 15 ч. А идеята беше да сме готови до обяд...

Докато ги чакахме да изстинат, Стоянчо-братовчеда-на-Мая отскочи до магазина за шоколадови пръчици и... още една тиква... този път изкуствена и на фенер.

1 торта

Тортата трябваше да престои няколко часа. За по-сигурно я оставихме цяло денонощие да се стяга. И тя взе, че... сериозно се стегна :) Но пък се оказа вкусна.