"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

вторник, 21 юли 2015 г.

палатка

почти 3 години след

първото ми "ходене на палатка"

(и засега единствено)

сега палатката съм аз,

ходеща из града :)

да речем, че е весело,

но не и когато хората по улицата те гледат с 

един такъв страх, примесен с лека досада

(ако случайно се настаня на някоя опашка зад тях)

предполагам какво си мислят

"уф... сега трябва ли да й отстъпвам мястото си?"

не, не трябва

моля, не ми отстъпвайте място

затова и не се качвам на автобус,

затова и бягам от опашките 

(и измислям всякакви други варианти как с Мая в количката да вземем кисело мляко например :)

вярно, че в мен расте човече,

но,

казано честно,

не ми е трудно да вървя, нищо не ме боли (поне не по начин, с който да не съм свикнала като нещо обичайно), дишам сравнително леко,

обикновено не бързам за никъде

(а, ако бързам, няма изобщо да се наредя на опашка),

т.е. никой не ми е длъжен за нищо

и бих предпочела да не ме гледа с

един такъв страх, примесен с досада,

но,

междувременно,

ходещата палатка из града ще си обикаля,

защото на Мая й е интересно и приятно

(а навън е по-прохладно, отколкото вкъщи)

крайният срок е след месец и половина

въпросът е

дали до тогава ще съм

ходеща циркова шатра? 

:) 


4 коментара:

Violka-Antevasin каза...

Хахахаххаахха пък аз си мислех, че мен гледали странно :)))) поради други причини. Много си гледат с досата просто по принцип :))) не защото ти аз или някой друг им пречи. Мисля, че малко в повече се вглеждаме, че на някой изобщо му пука чак толкова ;) Но има и друго, ако пък не им пукаше на хората за околните.... тогава какви щяхме да сме? Със сигурност нецивилизовани същества ;) та не е толкова зле някой да ти отстъпи ред, място или каквото и да е добро нещо - вместо да мисли само за себе си егоистично. Мое си мнение! :))

Plamena Markova-Koleva каза...

Разбирам те и на теория съм съгласна. Но някак омръзва след някой и друг месец, когато реално се чувстваш добре :)

Eli каза...

Разбирам те! Пробвай да смениш досадата с изненада, като си закачиш табелка: чувствам се добре, не съм болна, не е заразно и може да ми се усмихнете по този случай. Нов социален експеримент?

П.С. дано остане все така до края!

Plamena Markova-Koleva каза...

Хахаха, Ели, весела идея! Като каза заразно... може би и ти си улавяла едни други забавни погледи на момичета. Някои те гледат с една такава радост, едва ли не очакване скоро и на тях да се случи, с много много мили погледи и усмивки. А има едни други, които те гледат едно такова ужасено :D Дори си спомням на работа една по-младичка колежка директно ми каза колко страшно й изглежда :))) Наистина си трябва успкоение - не е заразно.