първото ми "ходене на палатка"
(и засега единствено)
сега палатката съм аз,
ходеща из града :)
да речем, че е весело,
но не и когато хората по улицата те гледат с
един такъв страх, примесен с лека досада
(ако случайно се настаня на някоя опашка зад тях)
предполагам какво си мислят
"уф... сега трябва ли да й отстъпвам мястото си?"
не, не трябва
моля, не ми отстъпвайте място
затова и не се качвам на автобус,
затова и бягам от опашките
(и измислям всякакви други варианти как с Мая в количката да вземем кисело мляко например :)
вярно, че в мен расте човече,
но,
казано честно,
не ми е трудно да вървя, нищо не ме боли (поне не по начин, с който да не съм свикнала като нещо обичайно), дишам сравнително леко,
обикновено не бързам за никъде
(а, ако бързам, няма изобщо да се наредя на опашка),
т.е. никой не ми е длъжен за нищо
и бих предпочела да не ме гледа с
един такъв страх, примесен с досада,
но,
междувременно,
ходещата палатка из града ще си обикаля,
защото на Мая й е интересно и приятно
(а навън е по-прохладно, отколкото вкъщи)
крайният срок е след месец и половина
въпросът е
дали до тогава ще съм
ходеща циркова шатра?
:)
4 коментара:
Хахахаххаахха пък аз си мислех, че мен гледали странно :)))) поради други причини. Много си гледат с досата просто по принцип :))) не защото ти аз или някой друг им пречи. Мисля, че малко в повече се вглеждаме, че на някой изобщо му пука чак толкова ;) Но има и друго, ако пък не им пукаше на хората за околните.... тогава какви щяхме да сме? Със сигурност нецивилизовани същества ;) та не е толкова зле някой да ти отстъпи ред, място или каквото и да е добро нещо - вместо да мисли само за себе си егоистично. Мое си мнение! :))
Разбирам те и на теория съм съгласна. Но някак омръзва след някой и друг месец, когато реално се чувстваш добре :)
Разбирам те! Пробвай да смениш досадата с изненада, като си закачиш табелка: чувствам се добре, не съм болна, не е заразно и може да ми се усмихнете по този случай. Нов социален експеримент?
П.С. дано остане все така до края!
Хахаха, Ели, весела идея! Като каза заразно... може би и ти си улавяла едни други забавни погледи на момичета. Някои те гледат с една такава радост, едва ли не очакване скоро и на тях да се случи, с много много мили погледи и усмивки. А има едни други, които те гледат едно такова ужасено :D Дори си спомням на работа една по-младичка колежка директно ми каза колко страшно й изглежда :))) Наистина си трябва успкоение - не е заразно.
Публикуване на коментар