- Няма! - Какво няма, Мая? - Няма тати!

Този разговор го водим всяка сутрин. 

Още щом отвори очи и я освободя от чувалчето за сън, слиза, отива към вратата, отваря я и... туп-туп... започва да обикаля стаите. После се връща при мен, вади най-ококорената физиономия, разперва ръце и толкова театрално заявява:

- Няма!

Първо мислех, че възможностите са много - няма закуска, няма вода, няма биберон, няма играчка, няма Маша и Мечокът... Затова попитах:

- Какво няма, Мая?

- Няма тати!

- Няма го. Тати е на работа.

- Ааааа.

Всяка сутрин. Сега вече питам само, за да чуя малкия ни весел разговор. Може би и тя повтаря същото, за да ме зарадва :) 

Този малък разговор описва социалния ни живот през последния месец. 

От понеделник до петък срещите с възрастен се свеждат до... тати, когато се прибере от работа. 

Понякога си открадвам по 5-10-минутки и отивам при "възрастните" във Фейсбук. Уж говоря с някой, но ей така машинално преглеждам какво се случва... кой с какво ще се похвали. От известно време забелязвам, че това започна да ме натоварва. До такава степен, че вчера си поставих цел - да не влизам във Фейсбук. Направих 2 кратки изключения, за да отговоря на съобщения. 

В последните седмици се случи някакъв Фейсбук-бум на негативните коментари и постове. Всеки втори (дали не са и повече) започна да публикува някакви безсмислени статии, да споделя картинки с преиначени "цитати" от интервюта, които го мързи да изгледа, да заема крайни позиции, без да си мръдне окото да прочете за какво става въпрос. 

Дали защото социалният ми живот е... липсващ, и ме сърбят пръстите да отговоря на този, после на онзи, после да се включа при трети... и да повтарям, повтарям, повтарям - никой не е казал такова нещо, изгледай тук, помисли малко, прочети. Обаче никой не го интересува. А моите 5-минутни паузи... 3-4 пъти дневно... са пропилени. И предпочитам да се върна в бебешкия свят, при Мая и Ради. Харесва ми да ги виждам колко са любопитни и отворени към света. Работата е там, че на тях взе да им става интересно да са си само двете... да си дърпат бибероните една на друга и после да се хилят :) 

Затова спирам да се бутам из Фейсбук, сутрин минавам само на БНТ, през останалото време ще чета. И без това ме чакат куп интересни книги, които си подарих още за миналия рожден ден. Сега започнах "София тъжна и весела" - детските спомени на Петър Мирчев, по времето на Първата световна война. Споделям:

"Като си мисля за тази случка, пък и за други, ще ми се да кажа, че сякаш едно време ние, децата, по-малко знаехме, но повече можехме."

***

"През 1917 година се помина българската царица Елеонора, съпругата на Фердинанд I. Умря в разгара на войната, когато милиони човеци гинеха, но все пак царица да умре, бе събитие."

***

"Днешната "опашка" пред някой магазин не прилича на едновремешната, която нямаше продълговата форма. В тогавашната "битка" участвуваше една грамадна тълпа, кръгла по форма, без начало и без край. Най-много вреше в центъра на това колело. Вместо да приближаваш продавача, ти се въртиш..."

***

"В протест срещу жестокия мирен договор, подписан в Ньой, в София се самозароди митинг на площада пред черквата "Александър Невски". След митинга огромната маса хора се спуснаха по улица "Раковски" към Земеделската банка и спряха пред дома на Вазов... Народният поет беше много развълнуван. Със сълзи на очи, той вдигна леко ръка. Даваше знак, че иска да говори. Настъпи гробна тишина. С няколко къси изречения дядо Вазов изрази тъгата на България от безчовечието в Париж и завърши с думи на надежда и вяра в българския народ. Тихият му глас развълнува всички. Множеството бе покъртено. То до болка имаше нужда от няколко ободрителни слова. И дядо Вазов му ги даде."

И ето как открих Мая тази сутрин :)

Как върнахме млякото обратно в играта?

Напук на студа навън,

днес Мая си играе на топло при баба и дядо. 

Още се уча да не е непрекъснато наоколо.

(Ради обаче така се отприщи да ми говори, явно усетила, че цялото ми внимание сега е само за нея... че не се спря, докато не заспа.)

Докато приготвях обяда преди малко, трябваше да си напомням, че това ще бъде само за мен и може да бъде всичко, което искам едиствено аз. Няма нужда да се съобразявам, че Мая няма да хапне това, че ще се намръщи на онова, че ще метне на земята трето, че ще се залее с четвърто и т.н.

Замислих се за храненето на Мая. Въпреки огромното ми желание да бъда примерна и стриктна, мисля, че умората и липсата на време понякога, изигра лоша шега. Заедно, разбира се, с оня гъдел да зарадваш малкото човече с нещо различно, което вижда, че хапват големите... да се почувства и то част от тях. Сега съжалявам, че й позволихме да хапва солети, зрънчовци, бисквити (дори и да са най-обикновено и възможно най-несладки) и т.н. пакетирани храни. 

Вече виждам как започва да проявява претенции, да свиква към по-солено и по-сладко, да предпочита пакетираните храни пред домашно сготвените. 

Докато действам по въпроса, всеки ден се чудя как да я "излъжа" да хапне нещо разнообразно. Действа. Имаме си три правила - не я карам на сила да яде; не настоявам да си изяде всичко; оставям храната на ниско, така че да я стига и да си взема, когато пожелае. 

След като от известно време започна да отказва да хапва кисело мляко, миналия четвъртък реших да се примиря, че в този ден ще чистя и преобличам... малко повече от обичайното. Позволих на Мая да бъде голяма - направих айрян, сипах й в истинска чаша и я оставих за първи път да пие сама... без придържане, без следене и дръпване при първото заливане. Голямо щастие :) 

Но, докато се дръпна за малко да видя бебе Ради... Мая придърпа купичка и започна да изучава забавния свят, в който живее... или как се издават звуци от вдигането на чаша, захлюпена в локвичка айрян.

Млякото беше обрано на обяд с две картофени кюфтета, които топнахме вътре. 

Картофи и мляко - изядени.

2:0 за мама

"През 2015" - една добра идея за новогодишните желания

Всички казват, че е безсмислено в края на годината да се набелязват цели за следващата.

Защото човек още от средата на януари се отказвал от тях.

При мен обаче взеха, че се случиха... почти всички.

Причините за това са 3:

1. поставих си напълно постижими, дребнички, но пък удовлетворяващи цели;

2. написах ги на лист, който закачих на място, което виждам всеки ден;

3. срещу всяка цел имаше място за поставяне на отметка... и именно моментът, в който ще се отчетем в това малко квадратче, беше най-сладък. 

Равносметката накратко:

1. Успях да прочета 10 книги. Сега като ги погледнах ми се струват толкова малко :) Обаче през годината това беше голям подвиг. Добре, че беше чакането всеки месец пред лекарския кабинет за прегледи покрай бременността с Ради. Мисля, че тогава прочетох най-много. 

2. Все още мъча горкия Тери Пратчет. Той ми беше цяла една точка от списъка. Чета го от 3 месеца вече... май. И съм толкова твърдо решена да го дочета, че няма да слагам новия списък за 2016, докато не сложа и тази отметка. Вили дори ми подари за Коледа лампичка за четене в леглото... щастлив човек съм. 

(В момента Мая е седнала до мен на столчето си за хранене и си играе с лампичката. Щом видя, че я гледам, ми се ухили, ощипа ме по ръката и ми направи знак да я оставя на мира и да се връщам към блога. Расте детето... не иска непрекъснато вниманието на мама.) 

3. Другата цел, която е в процес на изпълнение, се надявам да ми отнеме още най-много седмица. Това ще бъде последната отметка за 2015, преди да преминем към настоящата година и новите цели. 

4. Успяхме да изкараме 30 дни без шоколад, вафли, зрънчовци, чипсове и всякакви храни от магазина със съмнителен състав. Случи се през юни. От тогава до днес драстично намалихме хапването им. Струва ми се, че през тази година ще имаме още по-голям напредък. Особено, след като вече и Мая хапва това, което и ние. 

5. Посетихме 3 нови места.

6. Положихме основите на бъдещата ни градина на село. Един ден там ще се случват големи игри.  

7. Започнах да правя мъфини. Първите бяха големи и с шоколад. Сега вече правим всяка седмица с какво ли не... ябълки, банани, тиква, спанак, портокали, лимони. Шприцованите капачета още не съм ги пробвала обаче. Половин изпълнена цел.

За следващата година оставяме това, което, въпреки голямото ни желание, не се случи - да видим падаща звезда, да посетим планетариум, да слушаме музика на живо. 

Последната цел за 2015 беше да научим Мая на поне една смешна дума. Планирахме това да бъде "кукумицин". Стигнахме до "куку" и смях. Последният ден на 2015 решихме да е нещо по-лесно - бахур. Там си останахме само със смеха. Нищо - минава автоматично към 2016. 

А, докато си набелзявахме целите за 2015, едно бобче вече се е зараждало. Най-сладката цел.

"Айе, мамоооо"... или историята за капризния сън

Днес, 15:20 ч.

Приготвям следобедната закуска на Мая.

След като от 14 ч. съм започнала с опитите да я приспивам...

докато Ради спи...

а Мая с писъците си я събужда...

и двете започват да се хилят една на друга...

пък аз им пея "Зайченцето бяло"

и, понеже виждам, че мелодията действа приспивно,

след двата куплета, които знам,

започвам да редя измишльотини за тъжното зайче,

което седи и плаче за своите моркови, които си вари в тенджерка...

уж ще спят, а

Мая скача от дивана,

отива в собствената си кухня, подарък за Коледа,

и ми носи 3 моркова - играчки от плат, едно ножче и малка тенджерка...

смеем се, даже и Ради.

И така, след час и половина опити стана ясно, че следобедният сън избяга през прозореца.

Седя в кухнята и приготвям на Мая следобедната закуска.

По едно време чувам нейното "тупур-тупур".

Обръщам се и я гледам как се задава, лапнала биберона, гушнала пеещия жираф и хванала одеялото си в другата ръка - на лице са всички задължителни елементи за съня на Мая.

Успява някак да си вземе биберона в ръка и се провиква:

"Айе, мамоооо"

прави ми знак с ръка да я последвам и тръгва обратно към дивана.

Явно ще се спи.

Ляга до Ради, а аз се настанявам между тях.

И двете искат да ме хванат за пръста.

Почваме пак "Зайченцето бяло".

Ради огладнява.

Всички се разсънваме.

16:20 ч.

Примирили сме се, че няма да се спи.

Усилили сме музика. Аз готвя, Мая си е донесла кухнята до мен и ме имитира, Ради се хили в кошчето до нас.

Всъщност защо ни е следобеден сън? Така добре си общуваме.

20:10 ч.

Ние сме готови с вечерята.

Храня Ради.

Междувременно поглеждам към Мая, която сме оставили на столчето за хранене да гледа "Маша и Мечокът" -

отпуснала е главата си върху масичката и е разперила ръце.

Спи.

Вземам я, мия я, преобувам я, обличам пижамата... спи дълбоко.

Малко след нея заспива и Ради.

Ред е на дежурното миене и подреждане.

21:50 ч.

Готова съм.

Решила съм да се поглезя - ще опиша днешния ден, докато слушам музика.

Тъкмо мушвам слушалките в лаптопа и с периферното си зрение виждам как Мая е дошла до края на дивана и ми се хили.

Наспа се.

Сега с Вили си играят.

Очаква се да заспим късно.

Ради още спи.

Ще заспим много късно, ако и тя реши да си се гледаме и усмихваме до 3 ч. сутринта, както взе да й харесва.

А сутрешното събуждане е весело.

Следпразничен хаос... или историята за Мая и първия шоколад

Последен празничен ден.

Хаосът е в разгара си.

Играчките са навсякъде.

Закуската от палачинки премина в обяд.

Тъкмо реших, че ще бъда "дзен" и ще се насладя на последната палачинка...

тръгнах да намалявам телевизора...

и в тази кратка секунда...

Мая се пресегна и грабна палачинката от чинията,

буквално под носа ми.

И не просто я грабна,

но,

разбира се,

започна да я мята насам-натам.

Сирене и сладко навсякъде.

Честита 2016.

Преминахме през няколко опита за приспиване на Мая...

междувременно Ради си поспа в кошчето няколко часа,

на крачка от цялата лудница...

та след като Мая не се поддаде на приспиване,

скочи от дивана,

отиде до столчето за хранене и се опита да се покатери,

нещо ни подсказа, че в целия този следпразничен хаос

сме забравили да нахраним бебето :)

Обядът вече се приготвяше,

но детето искаше нещо сега!

Опит за баламосване с банан.

Тцъ.

На Вили му хрумна добрата идея да й даде от празничните меденки,

които направих

(и бяха пълен провал, след като отказаха да омекнат, въпреки че ги затворих веднага в кутия).

Малката подробност беше, че освен меденките

направих и шоколадови бисквити,

които затворих в друга кутия,

естествено,

същата на вид.

(Които отново се оказаха пълен провал.)

Разбира се,

ясно е какво се случи.

Известно време след това Мая повтаряше "колад! колад! колад!"

Едва ли усети кой знае какво от провалените бисквитки,

но определено се позабавлява на суматохата между нас :)