Ден навън - в резултат 2 бебета спят :)

Обожавам как пролетта налазва все по-смело вкъщи.

Започваме да излизаме по-късно, след като Вили се е върнал от работа.

В събота дори направихме немислимото до скоро и обходихме града с новата двойна количка. И това не е всичко - забравихме категорично за колата и продължихме с количката към мама и татко. Даже разбрахме, че се побира и в асансьора.

Изобщо цялото това нарастващо пешеходство много ме радва.

Толкова много, че в пристъп на еуфория се снабдих с 2 нови чифта пролетно-летни обувки... а 3-ят е на път.

Все пак, да не бъдем груби - днес обърнахме внимание на колата. И така, с нейна помощ се отдадохме за първи път на преживяването "на зелено" с Мая и Ради.

След 29 години живот във Варна, днес за първи път разбрах, че хората не ходели само в Морската градина. Още съм шокирана :)

Имало и други "зелени" места, но пък не на съвсем пешеходни разстояния. Нашето се оказа поляна близо до Аладжа манастир.

Имаше храна, имаше дървени маси и столове, имаше огън, имаше одеяло на тревата, имаше куче, което се опитваше да изяде кюфте, оставено върху одеялото, имаше я силно впечатлената Мая "Бау, бау, штола, бау, ам ам, кай!" (така се опита да ми обясни, ръкомахайки, как кучето се опитало да яде от одеялото, но го изгонили). Имаше я и Ради - за първи път от месеци без космонавт, само по анцуг, шапка и вълнени чорапки. Наслаждаваща се на слънцето и една ябълка.

В резултат - двете с Ради заспахме още в 19 ч. Вили се позанимава с Мая, хапнали, облекли пижамата и към 22 ч. дойдоха при нас. Мая веднага легна в кошарата, хвана ни за ръцете ("татиии, мамооо") и за минутка заспа.

Наближава полунощ.
Мая и Вили спят.
Ради промърмори, че е гладна. Дори не отвори очи. Хапна и продължава да спи.
Аз съм бодра.

И всички сме със зачервени бузки :)

(След няколко дни ослушване, вече със сигурност можем да отбележим в архивите - първата дума на Ради е "тати".)