"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 1 април 2016 г.

Връща ми се тъпкано...

... за всички пъти като малка, в които се преструвах, че от игри съм забравила да подредя стаята... и мама се прибираше от работа и заварваше пълен хаос.

Мисля си го всяка нощ, когато към 1 ч. започвам да събирам всички играчки, да вадя бутнатите под дивана, кошарата за игра, масата и секцията. После, докато мия чиниите, вече ми става смешно - всяка нощ едно и също.

Но на сутринта е много важно всички играчки да са налични и готови за игра.

И започва нов ден :)



4 коментара:

Violka-Antevasin каза...

:)))))))
В този ред на мисли, помня едно време майка ми, като казваше на сестра ми - " ще видиш един ден и ти като станеш майка, тогава ще ме разбереш " :)

Plamena Markova-Koleva каза...

Ау, ужасно е. Ама е точно така :D

Eli каза...

Аз все се заканвам, че ако не поприберат поне малко играчките ще отидат при друго дете, което ги иска. Ама после все се залисвам... Само един пъзел, дето го редях по 3 пъти на ден, го скрих, ама тя даже не попита, мисля, че го е забравила. Тоест и тази заплаха не работи...

Plamena Markova-Koleva каза...

Криеш, после вадиш и са като нови :) Аз трудно мога да махна каквото и да е. Всяко нещо помня кой го е подарил и ми е много мило...