"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

понеделник, 18 април 2016 г.

Лесното беше до 6-я месец...

... когато на Ради й беше достатъчно да спи, кротко да си лежи, да си докопа някоя дрънкалка, да хапне и да й се смени памперса.

2 дни преди 7-я месец положението е различно.

Ради не иска да спи.

Ради не иска и да лежи.

Ради иска да е седнала, но все още не може сама.

Ради иска да се разхожда, но все още не може сама.

Ради иска по цял ден някой да я разхожда :)

Ради иска да играе.

При това с играчките на Мая.

Щеше да бъде идилия,

ако

Мая беше съгласна Ради да играе с нейните играчки.

Вчерашният ден може да се опише само с "борба за играчки".

Имаше толкова много писъци и непрекъснато някой беше разплакан.

Добрата новина е, че при всяко разплакване на Ради

Мая отиваше да я целува, да я помилва, да й каже "няма, няма"

и,

щом Ради тъкмо се е успокоила,

пак да й грабне играчката.

И всичко започва отначало :)

Два дни преди 7-я месец промените са все по-осезаеми:

кошчето на Ради скоро ще бъде превърнато в кошче за куклите

(Мая няма търпение това да се случи).

На негово място вчера се появи легло.

А тези дни започваме и захранването.

Хайде, да се почва и с пълзенето, че циркът да е пълен.

***

Първи срещи с леглото.

Спорно е кой е по-щастлив: Ради... или Мая?







4 коментара:

Violka-Antevasin каза...

Не ти е леко :)))))) ама пък сте толкова сладки и харизматични <3 :*

Plamena Markova-Koleva каза...

Ооооо, милата ми тя :*

monnio каза...

Дамяна днес точно затвори деветия и смело влиза в десетия месец, а и аз така ...

Дамяна иска да гризе кабели
не иска да си играе с играчки
иска да с качи по мебелите
не може да се качи по мебелите
иска да и сухо на гъзенцето
не иска да и се сменят гащите
иска да спи
не иска да я приспиват
иска да я носим в раница
не иска да играе на килим
иска да пълзи
не може да пълзи
иска да ми е на врата
не иска да си удря главата във вратите ...

Само ми е тъжно, че спря да се усмихва колкото преди ...

Plamena Markova-Koleva каза...

Колко прекрасен коментар!

Само да мине годинката, Дамяна ще се усмихва непрекъснато - сигурна съм. Стига вкъщи да не спирате да й се усмихвате широко :)