модерното клише "Живей все едно днес е последният ти ден"

От няколко седмици засичам тоя съвет в различни интервюта.

Едната мадама сподели, че,

откакто е започнала да живее по този начин,

всеки ден, щом се събуди, застава пред огледалото и се пита:

"Ако днес е последният ми ден,

какво бих искала да направя?"

И се започва -

обажда се на мама, на баба, на леля и т.н. да им каже, че ги обича... и продължава в този дух.

Разбира се, не губи време да кисне във Фейсбук и да следи клюките.

Не гледа телевизия.

Не харчи пари за ненужни вещи.

***
Аз пък не виждам нищо романтично и вдъхновяващо в последния ден.

Ако се събудя с идеята, че това ще да е той ...

вероятно ще си остана да спя.

По някое време ще стана и ще отида до магазина.

Ще пръсна всички пари, които имам,

за да си купя вафли, чипсове, газирани напитки, Макдоналдс, KFC, дюнери... и всичко останало, което не трябва да ядеш, ако ще има "утре".

Ще се прибера, ще седна пред телевизора и ще ям, докато гледам "Дързост и красота" от 1 еп. до... докато денят свърши.

***
Ами... не, предпочитам да не живея всеки ден с идеята, че ще да е последен.

Всъщност е готино да караш поредния ден,

в който можеш да си позволиш,

ако си в настроение за това,

да мързелуваш,

да губиш безцелно минути из Фейсбук,

да си платиш поне за месец HBO и да гледаш филми,

докато си по пижама в не-пижамено време.

порочно удоволствие - Макдоналдс в Париж