"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 22 май 2016 г.

"Лелю, лейка, люлка, чеши, боху" или историята за Мая на лозе

4 дни преди г-ца (вече не бебе) Мая да стане на 2 години,

светът й е все по-цветен и вълнуващ.

Днешната ни мисия беше да отидем да берем череши в пълен фамилен състав - с леля и батко.

Щом разбра, че ще ходим на лозе, първата грижа на Мая беше да вземе лейката.

Казахме "чао" на Ради и я оставихме да хапва каша с баба.

***
Самото бране на череши мина бързо за Мая и почти незабелязано.

Не успяхме да я накараме да хапне дори една черешка, но пък й хареса да разнася кофата насам-натам.

Голямата веселба настана, когато получи по-малка кофа и започна да прехвърля в нея.


***
Но нито черешите, нито ягодите бяха в състояние да засенчат най-голямата радост - да полива с лейката... при това пълна с истинска вода.

Ако светът беше едно справедливо място, при следващото ходене баба и дядо щяха да намерят още много нови пораснали плочки... след цялото старание на Мая да ги полива.



***
Единственото, което беше в състояние да накара Мая да пощади поне малко водата, беше люлката.


***
И понеже вече е почти на 2... и правим опити да се приспиваме с приказка-стихотворение за Охлю Бохлю

("-Охлю, мили, хей, здравей! Що се случи с тебе, брей?! Покрива си да поправиш, леле, сигурно си знаеш, че дупка зейнала е там, но няма да се справиш сам!
- Каква беда ме сполетя, да бе видяла как летя! Бързах, хлъзнах се по склона, дори счупих си балкона!")

та нямаше как да не потърсим истински охлюв и да ги запознаем с Мая.

Специално за нея, леля откри най-големия наоколо :)





***
Час и половина на лозе - и сега всички спят следобеден сън :)

Няма коментари: