"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 5 май 2016 г.

Първите бебешки паспорти

След месец заминаваме на първото по-дълго пътешествие с Мая и Ради.

Освен списък със занимания/ играчки и трикове, които да забавляват двете в колата по време на 2-дневното ни пътуване до Германия, за щастие се сетихме на време, че ще им трябват и паспорти.

Ето каква се оказа процедурата (като цяло - нищо страшно и затормозяващо):

Първата много важна стъпка е единият родител да отскочи до Районното управление. В нашия случай преди 2 дни аз се отбих в близкото до нас, въпреки че не се водя там нито по постоянен, нито по настоящ адрес. Оказа се, че няма проблем да ми направят справка за адресните регистрации на децата. Разбира се, имаше малка доза "за настроение" конско от страна на служителката. Причината се оказа забавна:

двете деца са на различни адреси.

Така и не можахме да си го обясним с Вили... като се има в предвид, че и двете са записани от него, на едно и също място, по един и същ ред, в 2 поредни години.

Обаче

Мая е със същия постоянен адрес като моя по лична карта

и

със същия настоящ адрес като моя - в Студентски град, София.

Радина е записана на постоянния адрес на Вили по лична карта.

Остава мистерията защо от близо 3 години насам моят настоящ адрес така и не се сменя във Варна, въпреки че си сменях личната карта.

Както и да е.

***
Ето защо е добре цялата история с бебешките паспорти да започне от една бърза проверка в Районното къде са регистрирани децата. Вероятно ще се окаже, че са на адреса на родителите. И всичко е ок.

В нашия случай се наложи разходка до Общината за смяна на адресната регистрация - за по-лесно Мая и Ради получиха настоящия адрес на Вили, където живеем всички. Няколко човека ни казаха, че било в реда на нещата в следващите дни да мине проверка на адрес дали децата са наистина тук. В Районното никой не спомена такова нещо. Да видим какво ще стане.

***
Следващата стъпка е цялото семейство в пълен състав да отиде в съответното РПУ. Задължително е да присъстват двамата родители и да носят своите лични карти, както и копие и оригинал на акта за раждане на детето.

Разбира се, ние улучихме дъжд. И понеже ни е на две крачки, отидохме пеша. което беше напълно достатъчно да намокрим и чадърите, и себе си :)

Но и Мая, и Ради бяха във възторг.

***
От гишето за получаване на заявление... получихме заявления.

Уловката е родителите да се подпишат чак, след като отидат на следващото гише за подаване на заявление - пред служител.

Най-сложната част от цялата работа беше да попълним ръста и цвета на очите. И двете "графи" се сменят всеки месец...

***
С попълнените формуляри (без подписи!), личните карти и актовете за раждане отидохме на гишето за приемане на заявленията. Там се плаща и такса, която е 10 лв. на паспорт (обикновена поръчка, която ни казаха, че ще отнеме най-много 2 седмици).

***
Последната забавна част е снимката.

Щом приеха заявленията и платихме, ни отвориха "тъмната стаичка" за снимка.

Първи влязохме двете с Мая.

Въпреки че от вчера тренираме "Мая, усмихни се за снимка", при което тя охотно показваше всички зъбки, разбира се, днес не се получи точно така.

Още щом влезе вътре - се задърпа да излиза.

А щом служителката ми каза да я кача права върху столчето пред фотоапарата - рев.

В момента, в който се видя на монитора отпред, нямаше и помен от плача и веднага се ухили.

И пак, и пак... и въпреки че бяхме готови още на втория кадър, не й се тръгваше.

Щом излязохме, вдигна ръце и въпросително ме пита "кай???"

Аз се върнах обратно в стаичката с Ради.

Тъкмо да питам и нея ли да я сложа права на столчето... служителката вика "Аааа, бащата да влиза с нея. Той е по-висок, иначе бебето няма да се хване в кадър".

Хм.

Вили каза, че с Ради е станало от първия път.

***
Събрахме усмивки от всички служителки, които искрено се забавляваха с цялата процедура, не пропуснаха да съжалят мама как се справя с две (ако получавах по 1 левче при всяка такава реплика... щях да си купя сладолед!), казахме им по едно "кау" и се върнахме на дъжда.

Сега остана да следим онлайн кога ще бъдат готови паспортите и да отидем да ги вземем.

Мая нетърпелива да я снимат
Ради пред вкъщи - вече нетърпелива да я оставим да спи

3 коментара:

Neizi_ss каза...

на адреса те ще минат, но ще търсят съседи - тях ще питат за децата, дали са вашии т.н. - на нас ни предстои да правим паспорт на Яна, но от приятели научихме за процедурата :)...а миналата година аз ходих да свидетелствам на други приятели, но техния син е малко по-голям - в графата малолетни, а не бебета :)

Plamena Markova-Koleva каза...

И съседи да търсят - пак ще се разбере :) Нези, къде ще бъде първото пътуване зад граница на Яна?

Neizi_ss каза...

наблизо ще е - от другата страна на Дунав :) до съседния ни румънски град Кълъраш :) - имат зоологическа градина и мислим да я водим там, че ни е по-близо - отколкото Варна - например :)