"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 20 май 2016 г.

"Любовта е лудост" с нашата тайландска вечеря

Преди няколко месеца се бях оплакала, че никога не получавам късметче в заведенията, защото не си поръчвам кафе.

За рождения ден Вили ми подари кутия с послания за всеки ден от годината.
Вече си имам късметче към сутрешната чаша топла вода с лимон.
(Всъщност се оказа игра, защото изтегленото листче в неделя е задачка, която Вили трябва да изпълни... а тя винаги е свързана с мое удоволствие :)

***
Вчера изтеглих "Любовта е лудост".
Изсмях се, защото точно на 19-и май навършихме 3 години, откакто живеем заедно.
По този повод бях обещала да приготвя 3-степенно тайландско меню за вечеря.
Истинска лудост.
Но с нея отметнахме 6-тата точка от списъка "да направим през 2016".

***
Лудостта започна в сряда вечерта, когато четиримата отидохме на пазар със списък за тайландската вечеря.
И се прибрахме затрупани с кокосови консерви - то не бяха млека, не бяха сметани. Всичко се правело от кокос!

***
Същинската работа започна вчера на обяд. Малко след като Мая замина с мама-на-Вили да се люлее на люлките, а Ради заспа... и минути по-късно се събуди. Сложих я в кошарата за игра, твърдо решена, че през това време ще направя тайландската торта за десерт.
Истинска лудост се оказа фактът, че 2 от необходимите консерви не бяха пригодени за лесно отваряне.
Предпочитах да се откажа от вечерята, вместо да се пробвам да ги отворя.
Все пак, аз съм човек, който веднъж отвори бутилка с вилица, писа за това в блога и все още го приема за един от най-големите си (физически) подвизи.
Но въпросът беше принципен - аз или консервите? А и си имах мъничка надежда, че, след 2 години целодневно разнасяне на малки хора, ръцете ми са заякнали.
Срам не срам... google-нах как се отварят консерви. Изгледах няколко клипчета - сред които един ентусиаст отвори с лъжица. Разгледах няколко инструкции в картинки. Тествах няколко пъти. Установих, че силата ми не е мръднала.
И, все пак, в разрез с всички съвет - успях.
Това определено е вторият ми огромен физически подвиг.
Признавам - почувствах, че светът е в краката ми.

***
С вече сериозно огладнялата Ради, спретнахме измислена тайландска торта за точно 10 минути - с готови правоъгълни какови блатове, сиропирани с Бейлис (от моята лична колекция "алкохолът на мама за готварски цели") и обилно намазани с крем от: пасирано манго от компот, маскарпоне и заквасена сметана. Между блатовете за разкош сложихме банани и ягоди.

***
Лудостта продължи и след като Ради хапна. Хем искаше да спи, хем не можеше да спре да си играе с мен. Прехвърлихме се към спалнята. В резултат - вместо заспало бебе, получих 1 час в игри и искрен безсмислен бебешки смях. Върнахме се обратно в хола, защото времето за готвене напредна. Оставих я в кошарата за игра и подхванах пилето в зелено къри. Рецептата на Звездев се оказа феноменална.

Междувременно сварих зелен чай с малини и малко кафява захар. Изсипах го в кана, за да се охлажда. Малко по-късно добавих сока на 1 лимон, сока от компота с манго и газирана вода. За червен разкош украсих с шишче с пресни череши от градината на мама-и-татко-на-Вили.

След като установих, че нетипичната тишина се дължи на факта, че Ради е заспала върху куп играчки в кошарата за игра, започнах ориза. Истинска лудост е, че от любов сготвих банани, фъстъци, стафиди, придружени със зелен лук и сминдух. Кой да повярва, че това ще се окаже една феноменално добра комбинация, особено заедно с пилето. Ето я и рецептата - цък.

***
Всичко се сготви на време.
Което не е изненада, защото рецептите са бързи и лесни.
Отидохме на пазар, минахме да вземем Мая от баба и дядо и се прибрахме вкъщи някъде след 20 ч.

***
Лудост е да се опитваме да правим "романтична вечеря", когато имаме две сърдити и гладни бебета.
Мая вика за бисквити, намазани с топено сирене, които после категорично отказва даже да доближи. Ради пищи за каша (разбира се, оризова - почти тайландска). А аз се отказах от зелената тайландска салата с манго, авокадо и кашу. Друг път.
За отрицателно време сложихме масата, запалихме свещ, наляхме вино, снимахме за спомен и... започна борбата да хапнем по нещо, докато Мая и Ради изискват цялото внимание на света.

***
Любовта е лудост,
Особено любовта с две бебета :)






Няма коментари: